Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неочаквано разкритие за смъртта на Елизабет II, което засяга целия свят
  • Новини

Неочаквано разкритие за смъртта на Елизабет II, което засяга целия свят

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
rarakztkzitat.jpg

Както се очакваше, смъртта на Кралица Елизабет Втора не е обявена на мига, а няколко часа по-късно. Кралица Елизабет II не е починала, когато е обявено на обществеността.

Новият британски министър-председател Лиз Тръс е била информирана за смъртта на кралицата в 16:30 ч., съобщи официалният говорител на премиера.

На новия премиер Лиз Тръс е казано, че кралицата е починала два часа преди светът да разбере.

Г-жа Тръс е била информирана за смъртта на кралицата в 16:30 часа, каза официалният говорител на министър-председателя, след като новината за смъртта на кралица Елизабет беше споделена с нея от секретаря на кабинета Саймън Кейс.

Не изпускай тези оферти:

След 17 часа няколко коли, включително Range Rover, управляван от принц Уилям, с принц Андрю на пътническата седалка и принц Едуард и София отзад, пристигнаха в Балморал. Всичко това се случи след заседание в парламента, на което депутатите изглеждаха много разтърсени.

По време на обявяването на закона за енергетиката от премиера Трас, Надим Захави влезе в залата и се приближи до министър-председателя и й даде съобщение, след което се оттегли.

Председателят на парламента каза: „Знам, че говоря от името на цялата Камара, когато казвам, че изпращаме нашите най-добри пожелания на Нейно Величество Кралицата и че тя и кралското семейство са в нашите мисли и молитви в този момент.“

След това новината беше съобщена на нацията в 18:31 ч.

В изявление от Бъкингамския дворец се казва: „Кралицата почина мирно в Балморал този следобед. Кралят и кралицата ще останат в Балморал тази вечер и ще се върнат в Лондон утре.“

Г-жа Тръс каза, че това е „отминаването на епохата на Елизабет“ и завърши обръщението си с „Бог да пази краля“. Тя се обърна към Чарлз, новия крал, както каза крал Чарлз III:

„Днес короната преминава, както е ставало в продължение на повече от хиляда години, към нашия нов монарх, нашия нов държавен глава, Негово Величество крал Чарлз III.

Clarence House потвърди, че тази вечер Чарлз ще бъде обявен като крал Чарлз III, а дворецът Кенсингтън потвърди, че Кейт и Уилям ще бъдат известни като херцога и херцогинята на Корнуол и Кеймбридж.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Оглушителен тътен отекна в сърцето на София! Огън от небето в Борисовата градина!
Next: Етo кaк 5 мopкoвa блoкиpaт кaшлицaтa и oблeкчaвaт дишaнeтo – чeтвъpтa зимa кapaм бeз гpип или възпaлeнo гъpлo

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.