Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо кошмарно се случва в сърцето на София, мощен трясък отекна на Орлов Мост, орлите чак се клатят
  • Новини

Нещо кошмарно се случва в сърцето на София, мощен трясък отекна на Орлов Мост, орлите чак се клатят

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
rorlaskvaosvas.png

Два джипа – Haval и БМВ, са се ударили на Орлов мост в столицата, видя репортер на БГНЕС.

Единият се е забил директно в един от монументите на моста, но за щастие – пострадал е само автомобилът.

Катастрофата е в платното в посока центъра. При инцидента няма пострадали хора.

Движението през Орлов мост е затруднено.

Не изпускай тези оферти:

На мястото има Пътна полиция.

Ограничението в района е 50 км.ч.

Причините за инцидента се разследват.

Още криминални новини:

Шофьорът на камиона, прегазил 19-годишно момиче в София, е привлечен като обвиняем за причиняване на смърт по непредпазливост в следствие на причинена катастрофа заради нарушаване на правилата за движение, съобщи БНТ.

На Валентин Иванов е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 72 часа. Очаква се прокуратурата да прецени, дали ще иска и постоянното му задържане. Иванов е от Гоце Делчев.

След катастрофата Иванов е в болница „Пирогов“ под полицейска охрана. От лечебното заведение днес съобщиха, че най-вероятно той ще бъде изписан в понеделник. Според директора Валентин Димитров все още не може да се каже дали шофьорът е бил под въздействието на алкохол или наркотици.

„Мога да кажа, че няма соматични заболявания, няма травми, нито инфаркт или инсулт. Няма причина, поради която да смятаме, че това нелепо събитие е станало поради някакви здравословни причини, добави директорът на лечебното заведение“, коментира пред медиите Димитров. По думите му шофьорът е бил „наистина неадекватен”:

„Това означава, че когато го приехме, човекът не знаеше къде се намира. Нямаше връзка с този свят. Но това може да бъде и във връзка със стреса“, уточни още Димитров.

Вчера от полицията заявиха, е 59-годишният шофьор е бил с малък стаж като водач. Придобил е право да шофира след 40 години. По думите на Станимир Станев, зам.-главен секретар на МВР, е имал нарушения, издадени са му 7 наказателни постановления, налагани са му глоби, като само една е за превишена скорост.

Още криминални новини:

Фолксваген излетя от пътя и се приземи в двора на дупничанин. 72-годишният Атанас Стоилков от Радомир пътувал с „Фолксваген Голф“ за дупнишкото село Крайници. На влизане в Дупница не успял да вземе лек завой на пътя в близост до жп спирка „Марек“ и се озовал в двора на Петър Нягулов. Инцидентът стана вчера около обяд. Собственикът на имота бил вкъщи, чул шум, скърцане на метал, излязъл на двора си, който се намира под нивото на пътя, и видял падналия в него „Голф”. Мъжът позвънил на тел. 112 и на място пристигнал екип на Спешен център в Дупница.

„За последните няколко години това е може би 15-ият автомобил, който се приземява в двора ми. Голфът е изкъртил метални колове от оградата. Разрушена е и част от зиданата ограда”, заяви пред репортер на „Струма” Нягулов и допълни: „Преди няколко години имаше мантинела, поставена уж да пази да не падат автомобили в двора, но след ударите на няколко автомобила в нея, и тя се изкърти. Миналата година ремонтираха пътя и помолих фирмата, която извършваше ремонта, да сложат мантинела, но ми отказаха, не било по план.

На идване от София до къщата ми има лек завой, който не се забелязва от шофьорите, те карат направо и падат в двора. На това място имах асми на скеле, но ги изрязах, защото – мине, не мине време – върху тях се приземяваше по някой автомобил и после правех ново скеле. Преди време на пътя до дома ми имаше знак „Стоп“, сега го няма и шофьори, които не пътуват често по този път, се объркват“, заяви Петър Нягулов.

От Спешен център съобщиха, че 72-годишният шофьор Атанас Стоилков се е отървал само с драскотини. Пред полицаите, които пристигнали в Спешен център, за да се вземе кръв за алкохолна проба, той заявил, че не си спомня нищо – нито как е излетял от пътя, нито как се е приземил в двора. Стоилков попитал дежурния лекар от Спешен център, който пристигнал да го прегледа още в автомобила, кой го е извикал и защо е там.

72-годишният мъж не е пожелал да остане в болница и си тръгнал с такси за Радомир.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички говорят за тази случка в столичния кв. Дружба: Дете припадна в автобус, а майката
Next: Хепи Ванче изплю камъчето: Ето защо няма мъж до себе си

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.