Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо невиждано започва от днес в МВР заради пияните и дрогирани полицаи
  • Новини

Нещо невиждано започва от днес в МВР заради пияните и дрогирани полицаи

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
mvsamvasmmar.jpg

„От днес започват масови проверки в МВР за алкохол и наркотици по време на смените и работния процес на служителите“. Това обяви главният секретар на Министерството на вътрешните работи гл. комисар Петър Тодоров по БТВ.

„Ще започнем на много места едновременно. Дадена е заповедта“, допълни той. Тодоров посочи, че от януари следващата година ще влезе в сила наредба, в която ще бъде предвидено как ще се действа при установяване на служител на реда, който е употребил алкохол или наркотици преди смяна.

От думите му стана ясно, че дисциплинарно уволнение в момента е възможно, ако служител на МВР е седнал зад волана след употреба на такива вещества.

„Служителите на МВР, шофирали след употреба на алкохол или наркотици, се отстраняват, а по-късно ще бъдат уволнени дисциплинарно. Когато полицай бъде заловен да управлява в такова състояние, той се уволнява дисциплинарно без значение количеството в кръвта. Дори отказът за проба предвижда дисциплинарно уволнение“, добави Тодоров.

Не изпускай тези оферти:

Според него проблемите с личния състав на МВР са натрупвани с десетилетия, като открои, че основните пропуски са в подбора, обучението, възпитанието и контрола над служителите.

Сигурността в обществения транспорт

„Беше взето решение, че ще се изработи алгоритъм за обществения транспорт, за да се изградят паник бутони и видеонаблюдение“, добави той. Сигналите ще се подават в ново звено към ведомството.

„Българската следа“ при взрива на Кримския мост?

„Освен твърденията на Руската федерация няма данни, че камионът от Кримския мост е бил в България. Базираме се на всички проверки, които могат да се извършат на граничните пунктове“, коментира Тодоров.

Взривът, който доведе до срутване на част от моста, стана на 8 октомври. Според Русия той е причинен от камион бомба, който е преминал през границите на няколко държави. Българските служби обявиха, че нито камионът, нито визираният контейнер са били в този момент на Кримския мост

Още криминални новини:

Туристи твърдят, че са заплашени с пушка след сбиване на кучето им с четириногото на хижари в старопланинския заслон „Мургана“, в община Челопеч, предаде Би Ти Ви.

На 8 октомври Доника и Иван Негойкови се качили на хижата с детето си и с двете си кучета. Негойков разказа, че докато са опитвали да влязат в хижата, за да се измият и нахранят детето си, едно от кучетата на хижарите се спуска по стълбите.

Версията на хижарите обаче е друга. Катя Миладинова разказва, че опитала да нахрани кучетата на туристите, но едно от тях я ухапало.

Кучетата на двете семейства се сборичкали, а собственикът на хижата и туристът се скарали, като, по думите на Иван Негойков, Валентин Миладинов излязъл с пушка от хижата и я насочил към тях.

Туристите казват, че са си тръгнали, но хижарят ги застигнал. „Забави се около 2 минути в колата, излезе и направо вдигна пушката. Аз бях с детето в ръце“, разказа Негойков. По думите му хижарят казал, че ще разстреля кучето, защото е захапало съпругата му.

Мъжът добави, че след като Миладинов произвел изстрел, заредил пушката с втора сачма и казал на туриста да се отмести, в противен случай – ще стреля в него. Миладинов обаче отрича в пушката му да е имало сачми и твърди, че е въздушна.

Двете семейства са подали сигнали в полицията на следващия ден.

Миладинов е извикан в районното управление в Пирдоп, съобщиха от прокуратурата. Разпитан е и е освободен, а оръжието му е иззето. Образувано е досъдебно производство за закана с убийство и хулиганство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако цените здравето и живота си, забравете за тези 10 храни. Те тровят организма и създават здравословни проблеми
Next: Брадва за Виктория Петрова и Кралев! Вижте коя 20-годишна красавица ги раздели, дръжте се за стола!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.