Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не очакваше това! Току-що Борисов обърна палачинката и реши съдбата на България
  • Новини

Никой не очакваше това! Току-що Борисов обърна палачинката и реши съдбата на България

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
gereborsiroas.jpg

В името на държавата сме готови на всякакви компромиси, но това трябва да бъде осъзнато и от другите. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на брифинг в централата на партията.

Той отново призова всички политически сили за компромис в името на това да има стабилност у нас през предстоящите кризисни месеци.

По думите му, „Продължаваме промяната“ използват едни и същи похвати, за да избегнат въпроса как ще се управлява.

„Отричайки възможността за какъвто и да е диалог, дори среща между контактните групи, няма смисъл да се говори за първи, втори или трети мандат. Не е честно да се губи време ние да предлагаме правителство на малцинството, което няма да бъде подкрепено. След това втората партия да прави, което, видно, също няма да бъде подкрепено. После да чакаме на трета партия, заяви Борисов.

Не изпускай тези оферти:

Според лидера на ГЕРБ, нито партията му, нито ПП могат сами да управляват.

„Съчетайте младост и мъдрост, опитайте се. Докажете, че съединението прави силата и че по-умният отстъпва“, призова бившият премиер.

Той беше категоричен, че разговорите за правителство трябва да минат през разговор за финансите.

„Моето предложение е да се приеме закон, който да удължи действието на бюджета. Това е единственият избор. Ако отидем на избори, служебното правителство трябва да има пари.

Ако гласуваме нов бюджет, ГЕРБ ще предложи 30% увеличение на пенсиите, щом така ще си играем. Като удрят всички, да ударим и ние. Откъде ще ги вземем? Откъдето и Асен Василев“, ироничен беше Борисов.

Лидерът на ГЕРБ коментира и изказването на Кирил Ананиев пред БНТ, в което бившият финансов министър заявява, че партията би подкрепила правителство с мандат на „Продължаваме промяната“ при определени условия.

„Кирил Ананиев вика: „Ей така днес ми дойде да подкрепим втория мандат…на определена възраст ерекцията и пикаенето не трябва да се изпускат. Представи си Бойко Рашков и Асен Василев в кабинет и ти ги подкрепяш?! Затова, при този антагонизъм, да се излъчат представители и да минем през зимата.

Ако това ти е било на акъла – добре. Ако не – мерете си повече приказките, щото след това става какофония. В името на държавата сме готови на всякакви компромиси, но това трябва да е осъзнато и от другите.“, заяви Борисов.

Още политика:

„Демократична България“ ще подкрепи Никола Минчев от „Продължаваме Промяната“ за председател на 48-ото Народно събрание. Това обяви пред журналисти съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов след заседание на парламентарната група, предаде БТА.

Иванов съобщи, че за поста заместник-председател на парламента от ДБ ще предложат ген. Атанас Атанасов. Христо Иванов ще е председател на парламентарната група на ДБ и в 48-ото НС.

Той коментира, че подкрепата за Никола Минчев е логична и от гледна точка на добрата работа, която са имали с него в 47-ото НС и идейната им близост с „Продължаваме Промяната“.

„В тази ситуация, в която няма очевидно мнозинство, ние смятаме, че това е най-чистият политически сигнал, който можем да дадем на нашите избиратели“, заяви Иванов.

На въпрос какво смята за издигането на четирима кандидати за председатели на парламента, Христо Иванов коментира, че са решили да не издигат свой кандидат, за да не внасят допълнително разделение. „За съжаление, ние разделението го виждаме и по много по-важни теми и невъзможността да се формира мнозинство“, констатира той.

По думите му партиите не могат да преодолят различията си и да формират мнозинства, а за да има големи национални задачи и принципно поведение, те трябва да преживеят катарзиси – да видим дали това ще се получи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще ви настръхнат косите! Ето кои са арестуваните за бруталното убийство на Мирка и сина й в Банишора
Next: Бургаски полицаи дадоха положителни тестове за наркотици, но няма да ги наказват, защото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.