Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не подозираше доскоро какво се крие под Ниагарския водопад
  • Новини

Никой не подозираше доскоро какво се крие под Ниагарския водопад

Иван Димитров Пешев март 1, 2023
naiaaiigasigiasgkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ниагарският водопад е магнит, който привлича пътешественици от цял свят от поне два века. До тази година обаче огромният тунел, дълбоко под гигантското водното чудо, което пресича границата между американския щат Ню Йорк и канадската провинция Онтарио, беше забранен за посетители.

Сега този 670-метров тунел, изграден преди повече от век от канадската страна, е отворен, за да разкрие страхотния мащаб на друго чудо – инженерното.

От юли 2022 г. тунелът е част от обиколките на Niagara Parks Power Station – извадената от експлоатация електростанция. Турът предлага завладяващ поглед към усилията, помогнали за пренасянето на този северноамериканска природна красота в модерната епоха, пише CNN.

Електрическата централа, която работи от 1905 г. до 2006 г. с водата от могъщата река Ниагара, e задвижвала гигантски генератори, електрифициращи регионалната индустрия. Районът около водопада, според екскурзовода Елена Зорич, някога е бил притегателен център за бизнесмени, които са виждали възможност за големи печалби от използването на хидроенергия.

Водноелектрическата централа Адамс е първата, която отваря врати, работейки от страната на САЩ от 1895 до 1961 г. От канадска страна Ontario Power Company работи от 1905 до 1999 г., а електроцентралата в Торонто – от 1906 до 1974 г.

Днес станцията Niagara Parks е единствената напълно непокътната водноелектрическа централа в света за своята епоха. Първоначално управлявана от канадската Niagara Power Company, тя използва генератори на Westinghouse за създаване на променливи токове, патентовани от изобретателя Никола Тесла – авангардна технология по това време.

Заводът, както Зорич обяснява на посетителите, е построен във време, когато водеща роля е имала естетиката. Неговият селски варовиков екстериор и сините керемиди са опит на нюйоркския архитект Алгернън С. Бел да „слее“ структурата с водопада.

„Прокопаването на тунела е отнело четири години, през които хиляди работници работят с фенери, динамит, кирки и лопати“, разказва Марчело Груосо, старши директор по инженерство и операции в Niagara Parks.

Преди да стигнат до тунела, на посетителите на електроцентралата се показва умален модел на огромните инженерни съоръжения, превръщали някога силата на бушуващата вода в електричество.

Стъклен асансьор отвежда посетителите 55 метра надолу покрай шестте нива на инфраструктурата, необходима за процеса на генериране на хидроенергия.

На дъното е тунелът, висок почти 8 м и широк 6 м, откъдето е излизала водата. „На хиляди работници са били нужни четири години, за да изкопаят шистите под основното помещение за производство, използвайки фенери, динамит, кирки и лопати“, разказва Марчело Груосо, старши директор по инженерство и операции в към Парковете на Ниагара.

Тебеширено бели следи достигат почти до върха на сводестите тухлени стени. „Можете да видите колко висока е била водата“, казва Марчело. „Става дума за 71 000 галона вода, която се е движела с девет метра в секунда.“

Близо до края на тунела мощен тътен започва да изпълва въздуха. Естествената светлина те връхлита, когато пътеката излиза на 20-метрова платформа за наблюдение на нивото на реката.

„Това е мястото, където водата от тунела се е изливала в реката. Това е и най-доброто място да се видят водопадите“, уточнява Марчело Груосо.

Платформата дава възможност на посетителите да наблюдават туристическите лодки с пътници в дъждобрани, които се поклащат като тапи в подножието на водопада.

Обиколката на електроцентралата и тунела отнема около два часа, но екскурзията включва и вечерното шоу „Течения: Трансформиращата сила на Ниагара“. Светлинното и звуково изживяване показва историята на електроцентралата и включва 3D прожекции на бушуваща вода, турбини и искри от електричество.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знам истината за скандала между Димитър Рачков и Веселин Маринов, зад кулисието е мазало
Next: Хората се молят на Бог. Нов силен трус удари Турция и предизвика паника

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.