Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никол Станкулова издаде тайната си: Мажа се с това и забравих за скъпата козметика
  • Новини

Никол Станкулова издаде тайната си: Мажа се с това и забравих за скъпата козметика

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
stankullsldkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Красивата синоптичка на Нова телевизия Никол Станкулова винаги приковава погледите с отличната си визия, свежа кожа и красота.

Мнозина са склонни да си мислят, че хубавицата пръска луди пари за скъпа козметика и процедури, които далеч не са по джоба на всеки.

 

Оказа се, че изобщо не е така. Никол признава, че не е почитател на скъпите и прехвалени марки козметика и изобщо не е склонна да харчи парите си за тях, разбра Ко4.

Вместо това тя използва само един природен продукт – качествен ябълков оцет. С него маже лицето си всеки ден или най-малко 4 пъти в седмицата.

Друга нейна тайна е да поддържа винаги лицето си почистено и хидратирано. Синоптичката сподели и начина, по който поддържа в перфектна форма дългата си коса – използва простичка, но ефикасна маска по рецепта на майка си.

И двете са във възторг от ефекта й. Необходимо е само да се смесят бадемово масло, жълтъкът от 1 яйце и кисело мляко.

Със смеската се намазват корените на косата и след няколко часа маската се измива. Никол Станкулова е категорична, че тази процедура помага много на косъма и го укрепва. „Kocaтa ви щe cтaнe ĸaтo нa cнимĸитe oт peĸлaми нa шaмпoaни„, убедена е Никол.

И още ползи и рецепти с бадемово масло:

Бадемовото масло е много полезно за красотата ни. Отстранява несъвършенствата по кожата, ексфолира и намалява признаците на стареене.

 

Кожата може да изглежда вяла и нездрава, ако не се грижим за нея – ако не отстраняваме мъртвите клетки и не я почистваме добре.

За да накараме отново да сияе, е достатъчно да смелим 2-5 бадема, да ги смесим с чаена лъжица мляко, няколко капки лимонов сок и брашно (на върха на ножа). Получената каша се нанася на лицето, оставя се за 30 минути и после се измива добре с вода.

 

Ако си имаш бадемово масло, смеси 1 ч. л. от него с 1 ч. л. захар – нанеси получения скраб с леки масажни движения върху кожата на лицето, а после отмий.

За да се справиш с признаците на стареене, е добре с няколко капки масло да масажираш добре почистената кожа – противовъзпалителните и повишаващи имунитета съставки ще си свършат работата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какъв Слави Трифонов, знам кой е мъжа до Катерина Евро. Тяхна снимка обиколи мрежата
Next: Тръгнала с последните си 2 лева да си купи кифла. Вместо хляб, ей така, днес решила да се поглези с кифла

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.