Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николай Василев огласи голяма перверзия на Харвардците, предупреди за страшен проблем
  • Новини

Николай Василев огласи голяма перверзия на Харвардците, предупреди за страшен проблем

Иван Димитров Пешев май 23, 2022
eprpepveppert.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Българското общество заслужава да бъде информирано с колко се увеличава българският дълг. Това заяви пред bTV бившият министър на икономиката Николай Василев.

„В момента се харчат по 362 лева на секунда, 21 хиляди лева на минута, 1.3 милиона на ден и 1 милиард на месец.

Ако правителството изкара целия си мандат, публичният дълг в края на мандата ще бъдат 52 милиарда лева, според техните разчети“, коментира Василев.

„Да се харчат пари наготово, според мен е недостойно. Сегашните политици крадат от бъдещето на децата ни, за да си купят политическа сигурност сега“, добави Василев и обясни, че голямата задлъжнялост ще бъде световен проблем.

„Нека не наричаме мерките на правителството антиинфлационни, те са проинфлационни. Това се учи в първи курс. Когато правителството харчи за социални разходи инфлацията расте“, обясни икономистът.

По думите му 0% ДДС за хляба няма да се отрази в крайната цена за потребителите, а може да доведе до злоупотреби, както и да породи желание и в други сектори да се иска подобно нещо.

null

„В България имахме 3 неща на световно ниво. Данъчната ни система, финансовата ни политика и националният отбор по художествена гимнастика. Сега започнахме да ги унищожаваме едно по едно. По няколко пъти на година променяме правилата на играта“ посочи експертът.

„В момента управляващите правят най-разточителното харчене в историята на България от Хан Аспарух до сега. Въпреки това, сривът им е рекорден, което е показателно“, добави Василев. Според него управляващите грешат, ако си мислят, че харчлъкът ще ги задържи по-дълго на власт.

„Вече сме месец май, правителството продължава да не казва как изхарчи 9-те милиарда през декември. Обяснението, което даде Асен Василев, не беше задоволително“, припомни Василев.

„25 стотинки на литър гориво или замразената цена на ток и парно субсидират много богатите а не социално слабите. Тези, които нямат автомобили или зареждат малко гориво, тези които плащат ниски сметки за ток и вода – ще са ощетени. Това са перверзни мерки“, каза още той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Арсен Аваков: Ще намерят Путин удушен с копринен шал
Next: Конфликтът с Русия изстина! За шок на целия свят САЩ погват Китай, ето какво реши Байдън

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.