Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова: Къде е Борисов?! В стаички и манастири прави сглобки
  • Новини

Нинова: Къде е Борисов?! В стаички и манастири прави сглобки

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
ndsghsdgsgrgre.jpg

“Абсолютно дежа вю за десети път, преливане от пусто в празно, думи върху думи. Говорят, че БСП сме популисти, едно и също. Хайде да си поговорим за свършена работа и факти”.

Това заяви от парламентарната трибуна лидерът на БСП Корнелия Нинова.

“Не може да има социална и лява политика, без развитие на икономиката. На този объркан младеж от ПП искам да обърна внимание, защото е забравил какво направи нашето общо правителство. Къде сте, г-н Митев? Това беше най-добрата направена социална политика, направена от правителството на Кирил Петков“, каза тя.

„Питам ви, г-н Искрен Митов, как може едновременно в най-голямата криза в света – следковидна, военна, икономическа и енергийна едновременно, да си на първо място по индустриално производство в Европа и в същото време – безплатни детски градини и ясли, благодарение на БСП, данъчни облекчения и учебници, благодарение на БСП, социална подкрепа на работещите и бедните, подкрепа на хората с увреждания. Нека не изреждам повече. 20млрд лева! В най-голямата криза стабилизирахме икономиката“, категорична бе лидерката на БСП.

Тя иронично попита това ли са празни приказки и популизъм и заяви, че това всъщност са факти.

„Чух от тази трибуна, че сме имали по-важни задачи от положението на българите и демографския срив. Докъде я докарахте с тия неща? До изпиране на Бойко Борисов! До закриване на „Чекмеджегейт“. Това ви е единственият резултат от съдебната реформа. Има ли осъден висш чиновник? Няма. Има ли придвижено знаково дело напред? Няма!“, отсече тя.

„А вие от ПП дори живеете благодарение на тая идея за реформа – вие съществувате заради антикомунизма и съдебната реформа. Ще ми казвате, че това е по-важно от спасяването на българите от демографската смърт?“, запита Нинова.

“Не е по-важно задкулисието, паралелната държава, кражбата и битката ви за постове в момента. Свели сте всичко до това кой ще овладее службите и как ще си разпределите ръководствата. Това ви е смисълът на политическия живот в момента. От години БСП се бори за демографията, младите хора и децата и го доказаха и ще ми кажете, че това не струва?!“, продължи тя.

„Редовете ви са празни, къде ви е ръководството на ПП-ДБ? Къде е Бойко Борисов? В някой манастир или стаичка прави поредната сглобка. Няма да ви позволим заради усилията ни. Няма да се нахвърляте така на БСП и да се гаврите с нашите ценности“, завърши тя, посочвайки, че няма да го допусне.

“Шокирана съм от незрелостта на ПП. Днес се отрекоха от единственото нещо, за което се хвалеха през цялото време. Цялата си кампания проведоха, благодарение на нас, на преизчислението на пенсиите, вдигането на заплатите и т.н. Днес излизат тук и казват, че младите не се интересуват от такава политика. Не ви е проблемът в тази политика, в лявата“, каза тя.

По думите й ПП са в ъгъла и на дъното заради партньорите си. „Варят ви като жаби в казан със съдебни реформи, сглобки и манастири. Прехвълят ви цялата отговорност, Не ви ли прави впечатление, че Борисов се е скрил. Ще свършите зле, премислете какво правите“, посъветва тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шок в София: Троен спешен екип е извикан за уж умираща жена
Next: Денков излезе и съобщи извънредна новина, свързана със зърното

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.