Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова разтърси България с този призив към лявото обединение, обявено от президента Георги Първанов
  • Новини

Нинова разтърси България с този призив към лявото обединение, обявено от президента Георги Първанов

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
nunasonasoovasovoasv.jpg

„Президентът Първанов е обявил събиране за ново ляво обединение. Поканени са АБВ – Румен Петко, „Изправи се БГ“- Мая Манолова, „Движение 21“ – Татяна Дончева, „Българска прогресивна линия“ – Краси Янков, „Нормална държава“ на Кадиев и МИР на Симеон Славчев“, обяви на брифинг лидерът на БСП Корнелия Нинова. 
 

„Виждаме, че това са председатели на партии, всички бивши членове на БСП“, заяви лидерът на БСП. 

„Всички тези наши бивши другари са напуснали БСП преди нашето ръководство на партията, при други ръководства-.

Правя тази уговорка, защото виждаме, че част от претенциите днес са към нас като ръководство“, заяви Нинова и изреди кога посочените лидери са напуснали редиците на левицата. 

Не изпускай тези оферти:

 

„Важно е това обединение около какво ще се случва, какви идеи, каква характеристика на модерното ново ляво се търси в един такъв формат. Засега идеи не сме чули. Що е то новото ляво, как ще се развива. Не сме чули и прочели, но чуваме ултиматуми към нас, заклинания и организационни въпроси“, заяви Нинова. 

„Всеки опит за обединение в ляво си заслужава, но е важно върху какво стъпва. Днес се обръщаме към бившите членове на партията, напуснали и създали свои субекти. Върнете се в БСП. Подновете членството си, за да можем заедно да търсим обединение и сила в ляво“, допълни тя.  

„През 2016 година НС на БСП прие такова решение. Нарекохте го „амнистия“. Това решение е в сила. Каним всички да си възобновят членството. Отворете врати и приемете тези наши другари“, каза още Нинова.  

„Втора тема – събиране на декларации с искане за бърз конгрес за смяна на ръководството. Изчакахме да видим и да решим дали да местим конгреса. Информираме ви, че в „Позитано“ са постъпили 6 декларации. Неофициално знаем за още 17, но не са дошли, т.е. общо 23 от 296 организации. Днес е 28 ноември. За да има конгрес на 10 и 11 декември трябва да има 15 дни от декларациите. От 28 днес до 10-11 декември остават 11 дни, т.е. конгрес тогава не може да има. По устав срокът е 15 дни“, заяви Нинова. 

Тя уточни, че обръщението й се отнася само към тези, които са напуснали партията, а не към тези, които са изключени. 

Нинова заяви, че не иска да коментира днес решението на Прокуратурата да се самосезира и помоли журналистите да уважат желанието й. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: София започна работа по въвеждането на нова такса задръстване, която ще обхване много шофьори
Next: Трагедия: Млад шофьор изхвърча от БМВ, остана завинаги на 29

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.