Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов обрат с убийството на Алена – намесено е мистериозно писмо
  • Новини

Нов обрат с убийството на Алена – намесено е мистериозно писмо

Иван Димитров Пешев май 31, 2022
alenashttarark.jpg

Най-обсъжданата тема в медиите през последните часове безспорно е убийството на IT-специалистката Алена Щарк , което продължава да е доста заплетено. Основен заподозрян за деянието е италианският гражданин Виктор Спига, който е имал връзка с убитата, но двамата са били разделени.

Днес в жив ефир адвокатът на Спига, г-н Любомир Казанлиев , заяви за БНТ, че тази сутрин е получил имейл, с който е информиран от италианската полиция, че клиентът му е задържан.

„Това писмо би могло да е истинско, но е написано много неграмотно, липсва подпис.

Това говори, че може и да е някаква манипулация“, уточни юристът.

Казанлиев обясни каква е процедурата за екстрадиране на клиента му.

„Той е италиански гражданин, а до 10 дни може да се очаква решение от италианските власти дали той да бъде екстрадиран. За да стане това българската прокуратура трябва да изпрати европейска заповед за ареста до Италия, там тя се превежда на италиански и се привежда в изпълнение.

Когато клиентът ми бъде открит и задържан българската прокуратура трябва да бъде уведомена. След това тя трябва да изготви и да изпрати искане за екстрадиция и италианският съд да разгледа това искане и да прецени дали да предаде италианският гражданин на българските власти“, коментира адвокатът.

До настоящия момент той не е осъществил връзка със своя клиент. В последния си разговор с него е заявил, че до няколко дни ще се върне в България. Напуснал е страната ни на 27 май – в деня на извършеното престъпление, като пътуването е планувано 10-ина дни по-рано, уточни още Казанлиев.

Купил си е билети, наел си е автомобил в Италия, така че заминаването му не е инцидентно. Тука става въпрос за инсинуация. Някой се опитва много упорито да убеди обществото, че той е избягал. Но всъщност има достатъчно много доказателства кое кога е платено, кога са направени резервациите. Той в момента ми е изпратил скрийншоти.

Не виждам мотив Спига да извърши това престъпление. Той и Алена са се разделили. От около месец не живеят заедно и са се разбрали да се разделят и в бизнеса. Компанията, която се учредили заедно остава за него. Разговарял съм по телефона с Алена Щерк няколко пъти, винаги тя ме е търсила и в нито един момент не е показвала, че има някакви претенции относно собствеността на компанията или нещо друго.

Не мога да потвърдя или отрека информациите, че Спига е преследвал Алена, но предвид факта, че той беше много зает се съмнявам това да е вярно“, завърши Казанлиев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Петте най-характерни черти на злобните хора
Next: Лоши новини от финансовия министър. Категоричен, Асен Василев поля България с ледения душ за заплатите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.