Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов тежък удар за Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза
  • Новини

Нов тежък удар за Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sdfvdfvfdhgffjfgjhgkhj.png

Генерална дирекция „Права на човека и върховенство на закона“ на Съвета на Европа, отдел „Изпълнение на съдебните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)“ даде категоричен отговор на въпроса дали присъденото обезщетение от 1 635 875 евро по делото „Сакскобургготски и Хробок“ подлежи на връщане.

Ако българският съд окончателно реши в полза на държавата делото за собствеността на 16 500 дка гори, жалбоподателите ще са длъжни да върнат изплатеното им обезщетение, обясняват от СЕ. Отговорът е изпратен и до защитата на Симеон Сакскобургготски.

 

На 18 януари т.г. на първа инстанция Софийският окръжен съд изцяло уважи исковете на държавата за собствеността на 16 500 дка рилски гори, но решението му не е окончателно.

Затова след решение на Министерския съвет присъденото от ЕСПЧ обезщетение бе преведено на Сакскобургготски и Хробок. В същото време правителството чрез процесуалните си представители от МП прикани отдела по изпълнението в официално писмо да обясни какви са задълженията на държавата и свързаните с тях насрещни задължения на жалбоподателите по отношение на плащането на присъденото обезщетение. Повод дадоха публични изявления на защитата на Сакскобургготски.

По делото „Сакскобургготски и Хробок срещу България“ ЕСПЧ отхвърли като недопустими по-голямата част от оплакванията на жалбоподателите и установи нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) и на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (достъп до съд) само по отношение на две оплаквания, свързани с наложения през 2009 г. от Народното събрание (НС) мораториум.

А именно: че мораториумът нарушава правата им на държатели на горски площи, защото действа прекалено дълго и не подлежи на обжалване пред съд (чл. 1 от Протокол № 1 ). Другото уважено оплакване е, че жалбоподателите не са могли да обжалват пред съд решението на НС в частта за мораториума върху разпореждането и търговското ползване на имотите (чл. 6).

С решение от 2 май 2023 г. ЕСПЧ прие, че за нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 следва да присъди на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро за целия период, през който е в сила мораториумът – от 18 ноември 2009 г. до настоящия момент.

Но тъй като националното съдебно производство за горите е висящо и за да се предотврати неоснователното обогатяване на жалбоподателите от решението му за обезщетението, ЕСПЧ постанови: ако националните съдилища в крайна сметка решат, че Сакскобургготски и Хробок не са собственици на горските имоти или на някои от тях, те ще трябва да възстановят на държавата съответната част от присъденото обезщетение, в случай че то е изплатено междувременно.

Че обезщетението е под условие е и разбирането на правителството по казуса.

„Смисълът на решението на Европейския съд може да бъде ясно потвърден. Ако с влязло в сила решение националният съд признае, че жалбоподателите не са собственици на всички или част от спорните имоти и държавата е заплатила междувременно справедливото обезщетение, присъдено от Европейския съд, това ще създаде задължение за жалбоподателите да заплатят обратно справедливото обезщетение частично, или изцяло, според това дали националните съдилища са установили, че те не са собственици на част или на всички имоти.

Решението не изисква никакви други условия, за да възникне задължението за връщане на платеното, като например уважаване от страна на националните съдилища на иск на държавата срещу жалбоподателите за вреди във връзка с добивите от експлоатацията на горите“, се казва в отговора на СЕ. Оттам добавят, че при положителен развой на процеса за държавата жалбоподателите ще трябва да върнат и изплатените им лихви за забава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разпределително дружество съобщи за голяма измама, потребителите да не се хващат
Next: Стайни растения, които правят всичко това: Гълтат мухъл, гъбички и конденз в апартамента

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.