Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова трагедия. Откриха мъртва известна красавица в любим на БГ баровците курорт
  • Новини

Нова трагедия. Откриха мъртва известна красавица в любим на БГ баровците курорт

Иван Димитров Пешев юни 2, 2022
akbkakrkaskviaca.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бившата принцеса на Катар Касия Галанио е открита мъртва в неделя сутринта в дома си в Марбея, Южна Испания. Предполага се, че причина за смъртта е свръхдоза наркотици.

46-годишната жена е бишва съпруга на Абделазиз бин Халифа Ал-Тани, член на катарското кралско семейство, съобщава Дарик.

Разводът на Галанио с шейх Ал-Тани през 2012 г. предизвика шумна медийна и съдебна битка за попечителството над трите им непълнолетни дъщери – спор, който не е разрешен и до днес.

Тялото на 46-годишната е открито, след като една от трите й дъщери се обажда в испанската полиция и съобщава, че не може да се свърже с майка си от четири дни, разкрива вестник ElPais и потвърдено от полицейски източници. По молба на младата жена полицейски служители и портиерът на сградата, в която живее Галанио, я придружават до апартамента, а когато влизат вътре, я намират мъртва.

Въпреки че по тялото ѝ не са открити белези на насилие, полицията е назначила аутопсия, за която се очаква да потвърди първоначалните им предположения – смъртта на бившата съпруга на Ал-Тани е следствие от свръхдоза наркотици.

Версията за злоупотреба с дрогата не е случайна. След развода с катарския милионер и напускането на луксозната му къща в квартал Монтен, Париж, зависимостите на Касия стават причина да отнемат попечителството над трите ѝ момичета. Нещо, за което тя по-късно горчиво съжалява и води ожесточени битки в съда и публичното пространство за да успее да си ги върне.

Бившата принцеса е страдала от психични проблеми и е била хоспитализиран за няколко месеца миналата година. С оглед на това, парижки съд през май решава да отложи присъдата по случая с попечителството над трите момичета, докато Галиано не бъде подложена на психологическа оценка.

Случаят също беше разтърсен от обвинения в сексуално насилие. Според Le Parisien, една от дъщерите на двойката разказва в средата на април, че баща й я е насилвал сексуално, когато е била на възраст между 9 и 15 години – твърденията, отречени от шейха, който е чичо на настоящия емир на Катар.

„Той се отнасяше с мен като със съпруга„, казва жертвата на сексуално насилие пред парижките власти.

Обвиненията на момичето срещу 73-годишния й баща в изнасилване, дава начало на процес първо – по искане дипломатическия имунитет на катареца, и след това разследване на свидетелствата за кръвосмешение и насилие над непълнолетен.

Ал-Тани категорично отрича тези обвинения, а адвокатите му твърдят, че цялата кампания е пришпорена от бившата му съпруга, която се цели само в портфейла му.

„Клиентката ми беше съкрушена от това твърдение. Мисля, че преди всичко тя е починала от мъка“, казва адвокатката на Галанио Сабрина Боеш пред френския вестник. Боеш пътува до Испания с двете най-големи дъщери на Галанио, които идентифицираха тялото й в понеделник. Според адвоката 73-годишният шейх не е разговарял с децата си и поема само разходите за „скромни хотели или краткосрочно настаняване“. Най-младата от сестрите, на 15 години, остава у дома, дворец от 5000 квадратни метра на луксозния авеню Монтен в Париж. Според Le Parisien тийнейджърката не ходи на училище и е „изолирана от света“.

Другите две момичета, които са близначки напускат дома на баща си и се свързват с майка си, с която не са разговаряли от години, знаейки, че по този начин прекрачват основното му правило за финансова издръжка. След развода на Касия и Ал-Тани бащата е забранил на трите си момичета да контактуват с другия си родител, ако искат да се възползват от богатството и благоразположението му,

След като оставят Франция зад гърба си, бюджетът на близначките се свива до 50 евро на седмица, докато в същото време по-малката им сестра харчи по 12 000 евро за часовници.
„Разбира се, боря се за това, което децата ми заслужават. В Америка, ако бащата не плаща издръжка за децата си, отива в затвора. Не мисля, че е честно да отрязва финансите на дъщерите си, особено след като се омъжих за него, напуснах университета и сега нямам възможност да се грижа за тях сама“, казва Касия пред вестник Le Parisien преди смъртта си.

Родена в Лос Анджелис, но с полски произход, Касия e третата от съпругите на Ал-Тани, която няма добро образование и собствени доходи извън протекцията му, защото се е омъжила много млада – само на 18 години, седмици след първата им среща.

„Един мъж никога не трябва да пренебрегва безопасността на децата си. Без значение дали е луд, разстроен, ревнив, злопаметен. Той трябва да помни, че е баща на децата си и да прави всичко по силите си, за да ги защитава, образова и обича, като никой друг. Децата никога не трябва да се използват като пешки в кавгите на родителите си“.

Това са думите в една от последните Instagram публикации на 46-годишната Касия Галанио.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: В Могилино: Пламен пие от сутринта. Уби зверски съпругата си Сашка с мотика, не връзвала доматите правилно
Next: На руснаците им прилоша! Украйна крие зловещо оръжие, което ще реши изхода от войната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.