Нови страшни разкрития от съседи за Румен Полицая, застрелял психолога Нав

7 ч. сутринта в петък кооперацията на софийската ул. „Черковна“ 69 е потънала в мрак. Няма нито един светещ прозорец. Пред входа кипи оживление. Репортери с камери са завардили входа и записват единствения съсед, осмелил се да се покаже навън – Димитър Цветков, пише „Телеграф“.
От местопрестъплението

Други двама съседи са чули изстрела и са намерили бездиханното тяло на психолога и писател Иван Владимиров – Нав на стълбите. Те са казали, каквото са имали да казват пред полицаите. Медийното внимание ги кара да се залостят зад вратите си. Точно така са реагирали повечето хора в случаите, когато убиецът Румен Тонев се е карал с някого от тях.

„Румен Полицая – така го знаеха всички в квартала“, разказва половин час по-късно съсед, пожелал анонимност. Мъжът е убеден, че бившият катаджия ще твърди, че е действал при самозащита и може да отърве присъдата.

Или че ще се представи за невменяем. Чупел чистачки на коли, които са спрели неправилно според него, режел гуми. И когато някой си позволявал да му се противопостави, го заплашвал, че ще го убие и излежи. Твърдял, че има „колеги“, които го пазят.

Никой не знаел какво работи. Предимно си стоял вкъщи, а когато излизал навън, било, за да се спречка с някого. Напоследък бил нервен. Не разговарял с никого.

„Няма да се намери човек, който да каже и една добра дума за него“, уверява съседът, докато се озърта. Имало протичане на тръби в кооперацията и повикали водопроводчик. Само Румен Полицая отказал да го пусне в дома си. Заплашил и него с пистолета.

С подпухнали и зачервени очи, на ул. „Черковна“ 69 е и лелята на убития психолог Снежана Томова. След като репортери от три телевизии са я включили в сутрешните блокове, към нея се присъединява и братовчедката на Иван – Нина Томова. Тя дърпа нервно от електронна цигара и очите й се насълзяват, но от възмущение, докато говори за това как държавата трябва да ни пази, но не го прави.

„Дойде си от Америка – страна, където се продава свободно оръжие. За да го убият тук“, казва Нина. И допълва: „Ако дори за миг подозирах, че това може да се случи, щях да го посъветвам да залости вратата и да не излиза навън.

Преди Коледа Нав събрал братовчедите. Забавлявали се с настолни игри. Но през цялото време той ги предупреждавал: „Само по-тихо, по-тихо“.
Клошарка

А най-разярен бил, когато събрали и разчистили боклуците на майка му. Тя била клошарка, събирала кашони и пликове от контейнерите и ги складирала у тях. Предавала ги на вторични суровини, превърнала входа в сметище, след като задръстила собствения си апартамент. Най-често конфликтите били заради нея.

Въоръженият бивш полицай охранявал майка си и реагирал бурно на всеки, който се осмели да й каже нещо. Даже това съдържала една от осемте жалби, които подал срещу Иван Владимиров и майка му – твърдял, че са откраднали боклуците на майка му.

Инструктиран как се пишат жалби, за разлика от комшиите той винаги вкарвал драматизъм – така в един от доносите му пишело, че има пищящо от часове дете, което очевидно е малтретирано.

Всъщност ситуацията била съвсем различна от описаното от него. Имало и случаи, когато се обаждали в полицията, а оттам им казвали: „Това е незначително, не ни разкарвайте“.

„На жалбата за кражбата полицията му казала: „Всичко, което е извън твоето жилище, не ти принадлежи. Хората почистват. Това, че ти си си оставил някакви вещи, е твой проблем. Оттогава започна да ми залива вратата с мазнотии, да ми хвърля яйца по прозорците, непрекъснато слага листовки, че от два до четири трябва да се пази тишина. Но тишината, която аз не съм му осигурила, е, че аз ходя по пода и се чува скърцане на паркет“, разказва майката на Иван Владимиров – Слава.

„Бях с внучето един ден и към три и половина се прибрахме. То е много добро и кротко детенце. Сложих го да рисува и леко му дръпнах столчето, за да му сложа възглавничка. То не се чу и скърцане, защото имам тапички под краката на стола. Три минути след това на прозореца се разби яйце“, спомня си тя.

„За него (никой не нарича убиеца по име – бел.а.) формата на общуване за разрешаване на конфликтите не съществува, той действа с агресия и това, което си мисля, е, че той има права според него, а ние нямаме никакви и сме длъжни само да изпълняваме неговите изисквания. Тоест няма опция аз да си ходя в къщата“, споделя почернената майка. Тя допълва, че е подминавала много от случаите, в които е имало конфликти със съседа.

„Моето мнение е, че аз не искам да си прекарвам живота в полицията, както той ме принуждава“, казва жената. Но ако има нещо, за което горчиво да съжалява, то е, че направила забележка на майка му малко преди фаталния край. Имали проблем с разгонено коте, което маркирало навсякъде в къщата. Наложило се да изпере няколко перални, изкарвала дрехи, чаршафи и завивки навън, след което ги прибирала вътре да съхнат.

Едно от одеялата се озовало в периметър, който Румен Полицая смятал за свой. Той го издърпал, метнал го на двора и го стъпкал в калта. Жената не се стърпяла и направила забележка. Тогава комшията превъртял.
Театър

Вечерта преди убиецът да го разстреля на стълбищната площадка, Нав бил на театър – гледал постановката на Морфов „Животът е прекрасен“. Прибрал се с колелото към десет вечерта. Намерил входната им врата отново омазана с грес. Нямало никакъв повод комшията да е нервен. Предната седмица нямало никой да скърца по паркета над него.

Сутринта, преди да замине за Ихтиман, Слава бутнала, без да иска, телефона си от нощното шкафче. Веднага го вдигнала. Разходила се на пръсти до тоалетната и си легнала обратно.

После видяла реакцията на нервака – стената на коридора била напръскана, а балконското остъкление – декорирано с поредното хвърлено яйце. Стената на коридора на стълбището до вратата беше напръскана и на балконското остъкление имаше хвърлено яйце заради този изпуснат телефон.

Слава е убедена, че убийството на сина й не е станало импулсивно, а е било добре планирано – „с инсценировка, че е нападнат от сина ми и че е действал в самозащита“.

„Всеки квартал, всеки блок има по един такъв луд. Има 60 000 полицаи в България – бивши, настоящи, пенсионирани, всякакви. Ако държавата наистина иска да пази хората, първо да провери колко от тези хора носят оръжие и за какво го използват“, казва съседът, който продължава да се озърта. Ни чули, ни видели – всички в кооперацията мълчат. Защото Румен Полицая може да се върне.
Вътрешният министър Иван Демерджиев: Няма оплакване за физическа саморазправа

Имало е насрещни жалби и сигнали преди убийството на психолога Иван Владимиров. Това потвърди в Пловдив служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев.

„Особеното е обаче, че тези жалби и сигнали не са за заплахи за насилие и саморазправа. Трябвало е да дадат индикация при всички случаи на полицейските служители, че може да ескалира конфликтът, но в нито един от тези жалби и сигнали няма ясно оплакване от физическа саморазправа, още по-малко – заплаха или закана за убийство“, каза Демерджиев.

Със заповед на началника на Пето РУ е разпоредена проверка във връзка с трагичния случай. Ще се извършва цялостен преглед на действията на полицейските служители по отношение на приети във времето сигнали.
Криминалният психолог Росен Йорданов: Адресирайте жалбите към прокуратурата

„Трябва да обърнем внимание и към гражданите. В такива ситуации трябва да се действа организирано. Когато съседите са установявали, че този човек създава системно проблеми, не е достатъчно да подават сигнали в полицията, защото срещу тези сигнали и този човек също е подавал сигнали“. Това заяви криминалният психолог Росен Йорданов.

Той препоръча: „Важното е хората да се организират, да документират възникналите проблеми, да отделят от времето си, за да адресират сигнал към институцията, която би могла да вземе по-сериозно отношение. Това в случая е прокуратурата. Полицията има ограничени възможности и няма право да извършва по-активни действия, тя може да направи един предупредителен протокол.

Всички засегнати съседи солидарно да вземат отношение, да застанат срещу този човек и да адресират правилно сигнала към прокуратурата“, каза още пред БНР криминалният психолог.