Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОВО: Мощен грохот разтресе София, цяла спирка е отнесена, смъртта не закъсня
  • Новини

НОВО: Мощен грохот разтресе София, цяла спирка е отнесена, смъртта не закъсня

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
mohsantanstas.jpg

19-годишно момиче е загинало на място на спирка на градския транспорт в София, след като в нея се е врязъл камион, съобщиха за Dir.bg от Центъра за спешна медицинска помощ.

Сигналът за инцидента, който е станал на бул. „Гоце Делчев“ в близост до кръстовището с бул. „България, е получен в ЦНСП в 9.43 часа. Линейката е пристигнала на място осем минути по-късно.

За съжаление медиците само са констатирали смъртта на девойката.

През изминалото денонощие на територията на България са регистрирани 24 тежки пътни произшествия, при които са пострадали 41 души. Загинали няма. В София са отчетени 4 тежки и 27 леки пътни инцидента, при които са пострадали петима души.

Не изпускай тези оферти:

От началото на октомври на територията на страната са загинали 20 души при пътни инциденти, а 335 души са пострадали. Тежките катастрофи са 258.

Жертвите при 5117 тежки катастрофи в България от началото на годината са 403, а ранените – 6515.

Още криминални:

Най-малко за 2 месеца ще бъде арестуван шофьорът, който премаза момиче в столицата с камиона си. По-наша информация мъжът ще бъде задържан веднага след изписването от „Пирогов“, където в момента е в Спешното без опасност за живота. Шофьорът е в противошокова зала, но лекарите дали гаранция на ченгетата, че до 3 дни той ще е адекватен да дава показания.

Джигитът ще престои в следствения арест на „Г.М. Димитров“, веднага след възстановяването му, докато прокурорите искат постоянно задържане, пише Лупа бг.

От доста време убиецът на младата Виктория е превозвал минерална вода на „Девин“. Предишните му нарушения са актове за шофиране с превишена скорост на магистрала, които по наша информация са платени.

Научихме още, че водачът не се е съобразил с това, че камиончето е било претоварено с минерална вода и се е движил с много над разрешената скорост. Той бил любител на високите скорости и имал добър опит зад волана и именно заради това се предполага, че е демонстрирал фаталната за случая самоувереност.

Кошмарът на пътя се случи тази сутрин в 9,41 часа на бул. „Гоце Делчев“ в близост до кръстовището с бул. „България“.

На брифинг заместник-градският прокурор на София Иво Илиев заяви, че на мястото на катастрофата – пешеходна пътека при спирка на градския транспорт, на която за щастие не е имало други хора. Няма видими следи от спирачен път. Назначени са експертизи, ще бъдат разпитвани и свидетелите.

Ще бъдат иззети и записите от близките видеокамери.

По случая започва досъдебно производство, което ще е под надзора на Софийска градска прокуратура. По всяка вероятност то ще бъде за причиняване на смърт, в следствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата, заяви Иво Илиев, заместник градски прокурор на София, по повод катастрофата.

Още криминални:

Пътно-транспортното произшествие се е случило в Разградско. Мъжът от Варна не могъл да намали скоростта на време, поради което блъснал джипа отзад.

Около 10.40 часа на 14 октомври влекач, шофиран от 29-годишен мъж от Варна, блъсна джип по пътя от Цар Калоян към Разград.

Катастрофата стана малко преди разклона за село Езерче, когато колона от леки автомобили намалили скоростта, но камионът ударил отзад джипа, който влязъл в канавката и се преобърнал по таван в крайпътна нива.

Пострадалият водач на джипа, 80-годишен мъж от село Костанденец, е откаран в МБАЛ-Разград. След оказана медицинска помощ е освободен без опасност за живота.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БОМБА: Изловиха единия от най-издирваните българи в света, ето какви ги е надробил Пешо
Next: Нечувано! Хванаха дрогиран дядо зад волана в Търговище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.