Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново преизчисляване по швейцарското правило: Ето какви ще са пенсиите от 1 октомври
  • Новини

Ново преизчисляване по швейцарското правило: Ето какви ще са пенсиите от 1 октомври

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
penisniisisiaaia.jpg

От днес средната пенсия ще доближи почти 725 лева, което е 8.5 на сто повече спрямо септември, сочат данните на Държавното обществено осигуряване.

Максималният размер на пенсиите вече е 3400 лева.

Това е второто за годината покачване на тавана на пенсиите, след като той от юли бе увеличен от 1500 на 2000 лева.

От днес е в сила и преизчисляването на трудовите пенсии, отпуснати до края на миналата година, като е направено по модифицираното „швейцарско правило“, което отчита ръста на инфлацията и на осигурителния доход за периода от 2007 до края на 2021 година.

Не изпускай тези оферти:

„Цените изяждат това, което дават. Даже тези, които са преизчислени, те вече са изядени… Аз искам по-висока, искам да я преизчислят, да…

Аз се чудя как са се осигурили на такъв голям доход тези, които са с тавана… Видял съм всичко, минал съм всичко, искам да сме като на Запад, да живеем поне малко от оня модел, и ние да бъдем равни…

Това е нищо, вижте че всичко скочи от месеци насам, цените са толкова високо, това преизчисление е нищо… Да ги вдигат, всеки пенсионер има претенции и да му я увеличат, искат още… Надявам се, че е добре за всички“, казаха възрастни видинчани.

Преизчисляването осигурителният институт направи по силата на приетата актуализация на бюджета от юли. Целта е да се намали разликата между размерите на отпуснатите назад във времето пенсии и тези от последните години.

Методиката предполага, че дори преизчисляването да не е в полза на пенсионера, той няма да получи намален размер. Ще запази настоящият. Това се отнася до хората, които получават минималната пенсия от 467 лв., но за които държавата доплаща, тъй като личната е в по-нисък размер.

Плащането на пенсиите за месец октомври започва на 7-ми и приключва на 20-и в пощенските станции. За възрастните, които получават парите по банкови сметки, те ще бъдат налични на седмо число на месеца.

Разпорежданията за преизчислените от 1 октомври т.г. пенсии ще бъдат достъпни на страницата на Националния осигурителен институт (НОИ) на 3 октомври (понеделник).

Разпорежданията ще бъдат достъпни за лицата, разполагащи с персонален идентификационен код – Справка за издадени пенсионни разпореждания по ЕГН и ПИК. Изплащането на пенсиите чрез пощенските клонове ще бъде в периода между 7 и 20 октомври, съобщават от НОИ.

Преводите на сумите за октомврийските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 октомври.

По-високи пенсии за всички, пенсионирали се до края на 2021 от днес

Така, след преизчислението, от 1-ви октомври един пенсионер у нас ще взима средно по 725 лева на месец, уточни bTV.

По данни на Министерството на труда и социалната политика, увеличението е с 8,5% спрямо парите, които са получавали възрастните хора през предходния месец септември.

Очакванията са над 700 хиляди пенсионери да получат увеличение след 1-ви октомври.

Основната причина за това е, че се преизчислява действителният размер на пенсията, а не плащанията от НОИ.

От ведомството подчертават, че когато той е под минималния размер на съответната пенсия, е възможно преизчисленият размер да се окаже по-нисък от гарантирания от държавата минимум.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите ликуват! Идват повече пари за над 700 000 пенсионери
Next: Пенсии скачат със 194% от 1 октомври! Ето колко ще е увеличението

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.