Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нургюл Салимова: България трябва да знае истината за Европейската титла извоювана от 5-те момичета
  • Новини

Нургюл Салимова: България трябва да знае истината за Европейската титла извоювана от 5-те момичета

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2023
sdfhkhrtdkhkfghkfghjtr.png

Нюргул Салимова получи приза си за Спортист на месец август часове след завръщането на българския отбор от Европейското в Будва, където българките станаха шампионки.

Салимова бе избрана за спортист на август след страхотното ѝ представяне на Световната купа.

„Успехът беше постигнат през август, сега сме ноември, но в момента ми е много приятно, че дори след този успехът, кото постигнахме на Европейското пак си напомних за моя успех на Световната купа. Благодаря на всички, които сте тук днес,благодаря за гласовете. Надявам се, че тази награда ще ме мотивира повече и ще ми носи резултати. Радвам се, че сте горди с нас и с последното ни участие“, започна Салимова.

„Срещу Азербайджан беше най-критичният мач. Аз ги познавам много добре. Те са сериозен отбор. Азербайджан за мен бяха от най-силните отбори. Това беше мачът, в който всичко се обърна в наша полза. Още тогава бяхме наясно,че това беше вероятно най-важната стъпка към първото място. След този мач повярвахме, че можем да направим нещо велико. Стартът не беше толкова убедителен, но финалът беше впечатляващ.“

„Вярвам, че през целия турнир дадох най-доброто от себе си. Последният мач направих всичко, което можех. В мача нямаше нещо нередно просто позицията беше такава. Бях с черните играх с гросмайсторка, която е в световния елит от години. В крайна сметка се оказа, че това реми беше достатъчно. Всички сме на мнение, че това беше правлиният избор. Мисля, че резултатът и медалите го показват“, каза още тя.

„Когато съм вкъщи, спя през деня и работя през нощта. По време на турнир това не мога да си го позволя. Това е лек проблем за мен. По време на турнир е обичайното – събуждам се, закусвам, започва подготовка, играя партията, ако няма твърде голямо разочарование следва нов анализ. Когато съм вкъщи- пак шах. Тренирам, разхождам се, обсъждам с мои приятели гросмайстори. Начинът ми на живот е посветен на това да стигна най-високото стъпало в шаха. Има моменти, в които те кара да се чувстваш самотен, защото това е индивидуален спорт, изисква се тишина, да си сам с мислите си, да анализираш. Аз и по характер съм такава и това на мен не ми пречи.“

„Правя физически упражнения, но не бягам, не съм много фен да се натоварвам. Една наша партия може да продължи над 5 часа. Трябва да се чувстваш достатъчно добре физически, за да седиш на едно място и да можеш да запазиш концентрация толкова време.“

„Доста съм суеверна. По време на състезание се появяват доста неща, в които просто започвам да вярвам.“

„Винаги благодаря първо на майка ми и баща ми. Усещам цялата им подкрепа през време. Разбира се на треньорите, с които съм работила. Най-вече на Живко Живков. Разбира се на всички хора, които ме подкрепят.“

„В момента нямам предвиден следващ турнир. Планирам да играя някакъв класически турнир през декември. Имам два варианта и двата са в Испани Има световно по ускорен шах в Узбекистан за жени, където вярвам, че ако отида имам добри шансове. Аз персонално мисля, че съм по-добра на ускорен шах, отколкото на класически. Надявам се, че ще имам и време да си почина малко“, завърши Салимова.

Автор: „Дспорт“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България потъна в траур! Почина един от най-обичаните актьори у нас – големият Людмил Тодоров
Next: Скръбна вест: Почина доайен на спортната журналистика у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.