Нургюл Салимова загуби финала, но спечели сърцата ни. Гордеем се с теб, момиче

Родната гордост в шахмата Нургюл Салимова загуби финала на Световната купа по шахмат от рускинята Александра Горячкина. След две епични партии и два тайбрека нашето момиче отстъпи на сочения предварително за фаворит руски гросмайстор.

Още вчера по време на втората партия помежду им, завършила реми, коментаторите на официалния YouTube канал на световната федерация по шахмат определиха представянето на Нургюл като „история ала Пепеляшка“. Много точно определение, защото момичето от Крепча изобщо не беше поставяна в сметките за купата, но игра финал.

Гледахме й няколко интервюта. Тя наистина е лъчезарна, усмихната, скромна точно като Пепеляшка. Нургюл означава „сияйна роза“. Отива й. Само тя си знае колко несгоди крие зад тази сияйна усмивка. Колко лишения и трудности е преодоляла, за да стигне до този финал.

Нургюл не спечели купата, но спечели сърцата ни. Спечели и друга голяма победа.

Голямата й победа е, че всички в България научиха за таланта й. За това, че на световната купа в Баку е заминала сама – без щаб, без треньор.

Голямата й победа е, че оттук насетне навярно ще има обществен натиск да й се осигурят далеч по-добри условия за предстоящите състезания. Поне това можем да направим за нея. Дължим й го.

Имаме добри традиции в шахмата и със сигурност има смисъл да се инвестира в младите ни таланти. Това е един от спортовете, в който едновременно имахме световни шампиони и при мъжете, и при жените – Веселин Топалов и Антоанета Стефанова.

А и гросмайсторите се ползват с голямо уважение и чест в цял свят.

Спонсорите нека също се замислят. Ясно е, че фолкпевици, риалити звезди и инфлуенсъри имат по-голяма популярност и носят повече лайкове и продажби, но тези дни нямаше по-харесвани и коментирани статии от тези за Нургюл Салимова.

Направете проверка, една от новините за победата й в полуфинала имаше 25 000 харесвания и хиляди коментари с позитивна енергия и подкрепящи думи.

Нищо друго не обединява една нация като спорта, доказано е. Спортните успехи ни правят по-горди и от най-високия пилон.

И медиите трябва да си вземат поука. На хората им омръзна да ги занимават с показни убийства, с пошли видеа за насилствено обръсване на жени, с бой за чадъри на поредния окупиран от мутрите плаж.

Говорете ни за хора като Нургюл. Показвайте ни ги. Хора, които успяват благодарение на своя труд и талант. Успяващи напук на всичко. Със здрава работа, пот и сълзи. Защото талантите като Нургюл са много, бъдете сигурни. Във всеки спорт. Но те седят някъде там отхвърлени, незабелязани, изоставени.

Ако пък са успели да устоят на предизвикателството и не са се отказали, достигайки някакво професионално ниво, то едва кретат, защото държавата им е подхвърлила някакъв минимум и гузно се е обърнала встрани.

Време е да обърнем взор към тях и да ги подкрепим. За да имаме бъдеще.

За да имаме още шампиони като Нургюл.