Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма оправия! Вижте какво започнаха да слагат в сиренето и месото
  • Новини

Няма оправия! Вижте какво започнаха да слагат в сиренето и месото

Иван Димитров Пешев юли 14, 2022
nqnamopraviq.jpg

Вода, желатин и трансглутаминаза заменят млякото в сиренето, влагат ги и в колбасите, за да увеличат теглото им. За това алармира микробиологът д-р Сергей Иванов от Центъра за биология на храните.

Основната цел на много от производителите на хранителни продукти е да се влага повече вода. За да я задържат в храните, особено когато количеството е по-голямо, използват ензимът трансглутаминаза.

След истерията с палмовата мазнина, която масово се влагаше в сирената, сега на мода е водата. Така рецептата за бяло саламурено сирене се промени и вместо мляко се влага вода. Изследвания на различни марки сирена, закупени от магазини в цялата страна, направено от „Активни потребители“ преди време, доказа, че масово съдържанието на вода в продукта е над 70%, а дори някъде стига и 78%, което на практика означава, че плащаме за вода.

За да задържат течността в продукта, ползват трансглутаминаза, която, образно казано, прави омрежване. Сиренето с високо водно съдържание обаче при термична обработка, например като се влага в любимата на много българи баница, буквално спихва, тъй като течността се изпарява, обясни д-р Иванов.

Тези така наречени сирена се продават на цени от 7-9 лева за кило. На вкус почти не могат да се различат от качествените, тъй като в тях се влагат добавки, които да подобрят вкуса и аромата им. Много компании в индустрията с опаковки вече предлагат такива, които имат аромат на мляко.
Добавката, която масово се влага в сирената, а също и в кашкавала и сродни продукти, е забранена за употреба при млечните храни, уточни д-р Иванов пред „Телеграф“.

Причината е, че при продукта, произведен чрез вода и трансглутаминаза, няма процес на естествено узряване, при което млечно-киселите бактерии, които се образуват при зреенето, изместват патогените. Освен това при процеса на производство на истинското сирене при зреенето казеинът, който е основният протеин в млякото, се накъсва на парчета и при консумация се усвоява по-лесно от организма.

В случай че не е спазена тази технология, има голяма вероятност при някои хора да се развие непоносимост към млечните продукти.

Важно е също да се каже, че сиренето с високо водно съдържание има предпоставки за развитие на листерия и ешерихия коли. Листериозата е бактериално инфекциозно заболяване, което засяга новородени, лица с имунодефицити и е особено опасно за бременни, тъй като листериите преминават трансплацентарно и инфектират и увреждат вътреутробно плода.

За разлика от млечните продукти трансглутаминаза е разрешена за влагане в месните продукти, където не съществуват рискове за здравето на хората при влагането й, коментира д-р Иванов. Отново обаче стои въпросът за истинската стойност на продукта, тъй като чрез добавяне на течност се увеличава теглото и съответно българинът плаща за вода, а не за месо.

Най-често ензимът се влага в колбасите като шунка, хамбургски салам и други, както и при готовите заготовки за кюфтета и кебапчета. При производството им се използва основно вносно месо на късове, което е така нареченото механично обезкостено, влагат се аромати, както и подобрители за вкуса, вода и трансглутаминаза, чрез която се сглобяват продуктите.

Палмовата мазнина все още се влага в сирена, но сега основно влиза в така наречените топени млечни продукти за мазане, както и в много пакетирани сладкарски изделия. Масово се използва при производството на бонбони, вафли и много други.

Също така повечето топени сирена имат палмова мазнина, но това не е опасно, тъй като те не са продукт, който се употребява ежедневно. За разлика от тях бонбоните и пакетираните лакомства са доста популярни особено сред децата, което е рисково за здравето им.

Сиренето, в което вложената вода е над 60%, вече трябва да се предлага само пакетирано от началото на ноември. Това е разписано в наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, която влезе в сила в началото на ноември. На практика обаче на производителите им е предоставен гратисен период от шест месеца, в който да организират производството си и да пакетират тези продукти с наличие на повече вода, като вече не трябва да се използва и названието сирене.

Според Българския държавен стандарт саламуреното сирене трябва да има 55% водно съдържание, а новата наредба разрешава до 60%. Междувременно д-р Иванов сподели, че съвместна акция между асоциация „Активни потребители“ и Българската агенция по безопасност на храните за изследване на млечните продукти, които се предлагат в търговската мрежа, не е правено от миналото лято.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смъртта не подмина България и днес: Огнен ад на околовръсното, кола изгоря като факла, почерня от полиция
Next: Бай Марин ни даде страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.