Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма оправия! Вижте какво започнаха да слагат в сиренето и месото
  • Новини

Няма оправия! Вижте какво започнаха да слагат в сиренето и месото

Иван Димитров Пешев юли 14, 2022
nqnamopraviq.jpg

Вода, желатин и трансглутаминаза заменят млякото в сиренето, влагат ги и в колбасите, за да увеличат теглото им. За това алармира микробиологът д-р Сергей Иванов от Центъра за биология на храните.

Основната цел на много от производителите на хранителни продукти е да се влага повече вода. За да я задържат в храните, особено когато количеството е по-голямо, използват ензимът трансглутаминаза.

След истерията с палмовата мазнина, която масово се влагаше в сирената, сега на мода е водата. Така рецептата за бяло саламурено сирене се промени и вместо мляко се влага вода. Изследвания на различни марки сирена, закупени от магазини в цялата страна, направено от „Активни потребители“ преди време, доказа, че масово съдържанието на вода в продукта е над 70%, а дори някъде стига и 78%, което на практика означава, че плащаме за вода.

За да задържат течността в продукта, ползват трансглутаминаза, която, образно казано, прави омрежване. Сиренето с високо водно съдържание обаче при термична обработка, например като се влага в любимата на много българи баница, буквално спихва, тъй като течността се изпарява, обясни д-р Иванов.

Тези така наречени сирена се продават на цени от 7-9 лева за кило. На вкус почти не могат да се различат от качествените, тъй като в тях се влагат добавки, които да подобрят вкуса и аромата им. Много компании в индустрията с опаковки вече предлагат такива, които имат аромат на мляко.
Добавката, която масово се влага в сирената, а също и в кашкавала и сродни продукти, е забранена за употреба при млечните храни, уточни д-р Иванов пред „Телеграф“.

Причината е, че при продукта, произведен чрез вода и трансглутаминаза, няма процес на естествено узряване, при което млечно-киселите бактерии, които се образуват при зреенето, изместват патогените. Освен това при процеса на производство на истинското сирене при зреенето казеинът, който е основният протеин в млякото, се накъсва на парчета и при консумация се усвоява по-лесно от организма.

В случай че не е спазена тази технология, има голяма вероятност при някои хора да се развие непоносимост към млечните продукти.

Важно е също да се каже, че сиренето с високо водно съдържание има предпоставки за развитие на листерия и ешерихия коли. Листериозата е бактериално инфекциозно заболяване, което засяга новородени, лица с имунодефицити и е особено опасно за бременни, тъй като листериите преминават трансплацентарно и инфектират и увреждат вътреутробно плода.

За разлика от млечните продукти трансглутаминаза е разрешена за влагане в месните продукти, където не съществуват рискове за здравето на хората при влагането й, коментира д-р Иванов. Отново обаче стои въпросът за истинската стойност на продукта, тъй като чрез добавяне на течност се увеличава теглото и съответно българинът плаща за вода, а не за месо.

Най-често ензимът се влага в колбасите като шунка, хамбургски салам и други, както и при готовите заготовки за кюфтета и кебапчета. При производството им се използва основно вносно месо на късове, което е така нареченото механично обезкостено, влагат се аромати, както и подобрители за вкуса, вода и трансглутаминаза, чрез която се сглобяват продуктите.

Палмовата мазнина все още се влага в сирена, но сега основно влиза в така наречените топени млечни продукти за мазане, както и в много пакетирани сладкарски изделия. Масово се използва при производството на бонбони, вафли и много други.

Също така повечето топени сирена имат палмова мазнина, но това не е опасно, тъй като те не са продукт, който се употребява ежедневно. За разлика от тях бонбоните и пакетираните лакомства са доста популярни особено сред децата, което е рисково за здравето им.

Сиренето, в което вложената вода е над 60%, вече трябва да се предлага само пакетирано от началото на ноември. Това е разписано в наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, която влезе в сила в началото на ноември. На практика обаче на производителите им е предоставен гратисен период от шест месеца, в който да организират производството си и да пакетират тези продукти с наличие на повече вода, като вече не трябва да се използва и названието сирене.

Според Българския държавен стандарт саламуреното сирене трябва да има 55% водно съдържание, а новата наредба разрешава до 60%. Междувременно д-р Иванов сподели, че съвместна акция между асоциация „Активни потребители“ и Българската агенция по безопасност на храните за изследване на млечните продукти, които се предлагат в търговската мрежа, не е правено от миналото лято.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смъртта не подмина България и днес: Огнен ад на околовръсното, кола изгоря като факла, почерня от полиция
Next: Бай Марин ни даде страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.