Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат! Лена силно влюбена, ето на кого принадлежи сърцето й
  • Новини

Обрат! Лена силно влюбена, ето на кого принадлежи сърцето й

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
lenlalsnlaslnasn.jpg

Лена Бориславова е влюбена. Напук на всички клюки дясната ръка на Кирил Петков изживява романс не с друг, а с годеника си Мирослав Иванов. Слуховете за раздялата им се оказаха неверни.

Докато бившите й съпартийци от „Продължаваме промяната“ се потят в Народното събрание, Лена Бориславова не спира да публикува снимки от своите пътешествия, пише „Марица“.

Последната е с Мирослав Иванов. Тя документира как бившият говорител на кабинета на „Промяната“ и началник на кабинета на Кирил Петков и юристът от ПП са се отдали на желано пътешествие сред природата.

Двамата са се щракнали за спомен край язовир, сплели романтично ръце.

Не изпускай тези оферти:

Дали е релакс, или двойката окончателно е обърнала гръб на политиката у нас и е решила да заздрави отношенията си, предстои да разберем.

Лена Бориславова, бившата шефка на кабинета на Кирил Петков, неволно заблуди последователите си в инстаграм, че е в Нова Зеландия.

В първия ден на 48-ия парламент тя публикува снимка в социалната мрежа, на която позира лежерно в басейн сред екзотична растителност. Над кадъра Бориславова уточнява, че това е Нова Зеландия.

Снимката обаче е отпреди 3 години, когато тя наистина е била там. В момента Лена Бориславова се намира в централата на „Продължаваме промяната“, откъдето следи какво се случва в Народното събрание, съобщиха нейни колеги.

Самата тя явно не е предполагала, че снимката й ще добие такава популярност, тъй като профилът й в инстаграм е заключен, макар че мрежата е публична.

По-късно през деня Лена публикува снимка с годеника си Мирослав Иванов от Йордания, като уточни, че снимките са от 2019 г.

Още новини:

Вратата за преговори с БСП все още е отворена, заяви по БНТ депутатът от „Продължаваме промяната“ Мирослав Иванов, който е годеник на бившият началник на кабинета „Петков“ Лена Бориславова. Днес социалистите гласуваха на първо четене връщането на хартиените бюлетини заедно с ГЕРБ и ДПС.

„Заявили сме нашите приоритети и по тях имаме припокриване с това, което БСП има като програма. Ще направим всичко възможно ако вторият мандат стигне до нас, да успеем да го реализираме. Един от партньорите, с които ще говорим, е БСП, но не отричам, че към днешна дата БСП неведнъж гласуваха със статуквото“, коментира Иванов.

По думите му с решение на Конституционния съд недвусмислено е заявено, че няма нарушения на правата на гражданите при гласуването с машина, а всички аргументи от дебата в пленарната зала днес не намират почва в законодателството.

„Политически цинизъм е да твърдиш, че всъщност искаш да върнеш бюлетината, за да могат всички български граждани да упражнят право на вот, а да не вземеш под внимание всички и недостатъци и пороци на гласуването с хартиените бюлетини – сгрешените протоколи, умишлено саботираните бюлетини, които се правят невалидни с едно петънце от мастило. Тези формации, които подкрепят хартиената бюлетина и нейното връщане, са доста безскрупулни и действат по този начин под знака и давлението основно на ГЕРБ“, заяви той.

Шок в парламента: Промяната днес се разцепи, фракцията на Асен Василев на нож с групите на Лорер и Петков

По думите му законопроектът не е вкаран за обсъждане според правилника на Народното събрание и не е имало време да бъдат изискани становища от компетентни институции. Коментира, че ниската избирателна активност не е вследствие на машините а заради загубеното доверие на гражданите в политиците.

Ако се направи един анализ, то има такива данни и всъщност един бивш колега депутат от БСП беше изложил такива факти – ако се съпостави броят на гласувалите в секции с машина броят на гласувалите в секции с хартиена бюлетина под 300 избиратели и се проследят последните няколко избора – процентите на гласувалите с хартиена бюлетина са по-ниски от тези с машините.

На въпрос има ли разнобой в ПП относно закупуването на нови изтребители Ф-16, той заяви, че всички депутати от партията гласуват по съвест. „Мога да говоря за себе си, имам своите аргументи – аз гласувах за“.

Според Иванов най-логичният коалиционен партньор на ГЕРБ и ДПС, защото те гласуват консистентно и често са срещу останалите пет партии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я внучката на Виолета Донева, която подозират в убийството на актрисата
Next: Радост за хората с увреждания! Как им вдигат парите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.