Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • ОБРАТ НА 180 градуса! Десислава обяви края на кариерата си, омъжва се за…
  • Без категория

ОБРАТ НА 180 градуса! Десислава обяви края на кариерата си, омъжва се за…

Иван Димитров Пешев декември 2, 2024
Screenshot_4

Една ера в попфолка си отива! Легендарната изпълнителка Деси Слава разкри сензационно, че повече няма да прави песни от жанра. Тя ще издаде скоро нов албум с чалга песни и това ще бъде за последно, но чака да отмине ретроградният Меркурий. Признанието певицата направи на живо включване с камерата на телефона си пред своите последователи в инстаграм.

„Това ще бъде последен албум в жанра попфолк и се оттеглям. Синът ми Майки обаче записва първа песен. Той иска да бъде рапър“, бяха думите, с които 45-годишната Деси Слава шашна феновете си. Тя все пак не възнамерява да хвърля микрофона и ще продължи да пее старите си хитове.

Лайв излъчването чалга звездата направи преди свое участие във Варна, на което бе заедно с актьора певец Руслан Мъйнов, с когото имат общ дует „Мила моя, мили мой“. Снощи пък Деси Слава имаше ретро фолкпарти в Русе. Тя се изказа доста ласкаво за своя колежка от бранша.

„Бях на концерта на Преслава в зала „Арена София“ и тази еуфория ме държа поне една седмица. Много танцувахме и се забавлявахме. Събитието беше добре организирано и съм възхитена от това колко много прекрасни песни има Преслава“, коментира Деси Слава.

Фолкаджийката, която е родом от Раднево, е племенница на поп певицата Мими Иванова и дори призна, че обмисля възможността двете да заформят дует в бъдеще. Изпълнителката на вечния хит „Мъжете всичко искат“ разкри за провалени проекти съвместно със Слави Трифонов.

„Със Слави сме имали поне две неосъществени идеи, за които се разминахме.

Първо беше за обща балада, а после за друг проект, който той ми предложи. Може би и аз не бях достатъчно настоятелна, но характерът ми е такъв, че не обичам да притеснявам и да напомням“, обясни Деси Слава по време на живото излъчване. Тя отрече появилите се информации, че се е подлагала на операция на гласните струни.

Преди 7 месеца Деси Слава стана баба на внучка, която носи нейното име. За тази си роля фолкпевицата каза с чувство за хумор: „Отвратително е да си бабишкер. Подобно е като да си майка, само че не ти е толкова голяма отговорността. Който си го е направил, той да си го гледа, аз само се радвам“.

Източник: novinite.bg

Continue Reading

Previous: Помните ли Мануела Горсова? Нов ад за нея, Влади Въргала плаче в ефир
Next: Мистерия обви родопско село: Жители разказват за много странни неща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.