Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромен успех за България! Нургюл Салимова постигна нещо невероятно
  • Новини

Огромен успех за България! Нургюл Салимова постигна нещо невероятно

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
nurqwurqwkrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Огромен успех за българския шах.

Международен майстор Нургюл Салимова се класира за финала на Световната купа по шахмат за жени, която се провежда в Баку. С това тя си осигури и участие в турнира на претендентките през 2024 година, който ще излъчи едната от двете участнички в следващия мач за световната титла при жените, съобщи БТА.

В полуфиналите на Световната купа 20-годишната българка отстрани поставената под номер 9 в схемата Анна Музичук от Украйна с 3,5:2,5 точки. В тайбрека по бърз шах, който се проведе днес, тя се наложи с 2,5:1,5 точки, след като в предишните два дни двете състезателки направиха ремита в партиите по класически шахмат.

Салимова осъществи пробив още в първата партия за деня. С черните фигури тя накара много по-опитната Музичук да се предаде на 32-рия ход, два хода преди да бъде матирана. Младата българка, която е номер 29 в стартовия списък, изигра срещата смело, а черешката на тортата бе на 29-ия ход, когато игра Bf5. Тя остави топа си b8 непокрит, а световната шампионка в ускорения шахмат за 2014 година и двукратна световна шампионка в блица Музичук попадна в капана на българката, след който вече нямаше как да се измъкне от загубата.

Във втората партия, в която бе с белите, Салимова се нуждаеше от реми и изглеждаше близо до него, но притисната и от времето българката направи няколко неточни хода в ендшпила. С пешка по-малко тя трябваше да се предаде на 63-тия ход. Така Музичук изравни резултата на 2:2 и тайбрекът продължи с две партии на контрола 10 минути плюс 10 секунди за ход.

Салимова беше с белите фигури в първата от двете 10-минутни партии, а Музичук избра вариант на приет Дамски гамбит. Украинката обаче явно не беше подготвена за такова начало и още след дебюта българката получи много по-добра позиция. Салимова успя да развие преимуществото си и още на 23-тия ход успя да накара Музичук да се предаде.

При втория си опит да затвори мача младата българка не трепна и направи реми на 33-тия ход с черните фигури, макар и да имаше позиция, в която спокойно да търси и победата.

Във финала на Световната купа, който ще се проведе от 19 до 21 август, Нургюл Салимова ще се изправи срещу Александра Горячкина. 24-годишната рускиня е номер 2 в стартовия списък и игра във финала на първото издание на Световната купа за жени през 2021 година, когато отстъпи на сънародничката си Александра Костенюк. През 2020 година тя игра и в мача за световната титла при дамите, но отстъпи на китайката Цзю Вънцзюн.

С класирането си за финала Салимова, която е бивша световна шампионка за момичета до 12 години, си осигури минимум 35 000 долара от наградния фонд на турнира. Ако спечели Световната купа, тя ще прибере още 15 000 долара.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пeткo Слaвeйкoв: Умният чoвeк никoгa нe живee пo пpимepa нa дpугитe
Next: Началото на есента ще донесе НЕЗЕМНО ЩАСТИЕ за тези зодии – да чакат щедри подаръци от Съдбата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.