Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна промяна за заплатите на българите! Заветният час настъпва на 1 януари 2023
  • Новини

Огромна промяна за заплатите на българите! Заветният час настъпва на 1 януари 2023

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
zapaltiaiabggg.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

От 1 януари 2023г. със сигурност ще има нова минимална работна заплата, определена по новия механизъм и тя ще бъде около 50% от средната заплата за България. Това каза в студиото на „Бизнес.БГ“ по БНТ министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков. Средната заплата вече е над 1600 лева, което означава, че минималната трябва да стане над 800 лева.

„В коалиционното споразумение между четирите партии е записано, че ще направим автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата, който ще отразява индикативните стойности на директивата за минималните работни заплати в страните от ЕС. Там е записано, че минималната работна заплата е около 50% от средната работна заплата. Има съгласие на коалиционните партньори и на финансовия министър. Трябва да се придържаме към това да стане“, каза Гьоков.

Самият Гьоков настоява увеличението да се случи още от 1 юли, но партньорите и финансовият министър смятат, че ще бъде прецедент да се увеличава два пъти в една годината минималната работна заплата.

Министър Гьоков определи като справедлива промяната в пенсионния модел. Смята обаче, че ще бъдат нарушени осигурителни принципи, защото тези 60 лв., които се слагаха към пенсиите като добавки, няма как да се вкарат в пенсията, което очакват българите.

Социалният министър заяви, че антикризисните мерки в подкрепа на българите да преодолеят инфлацията са започнали още с приемането на бюджета за тази година. В него са подкрепени рисковите, нискодоходните групи, включително и пенсионерите с увеличението от 25 декември.

„Правителството мисли в тази посока и преодоляваме голяма част от тази инфлация. Но е цинично да кажем, че когато върлува подобна инфлация по нашите земи, ще я преодолеем с някакви решения в пенсионата система. Трябва две-три години със сериозни действия, за да компенсираме доходите спрямо инфлацията“, каза той.

Гьоков уточни, че бюджетът във фонд пенсии е 12.5 млрд. Разходите за пенсии ще нараснат с около 1.5 – 1.6 млрд. Не би трябвало да се увеличи процентът на дотация от държавния бюджет. По думите му препоръката на международната организация на труда е коефициентът на тежест да бъде увеличен от 1.35 до 1.5, но това няма да бъде направено, защото необходимите средства за това действие ще надхвърлят тези 1.6 млрд, които са необходими и дефицитът ще стане огромен.

Гьоков допълни още, че след 1 януари 2023 г. предстоят много сериозни реформи в Агенцията за социално подпомагане. Всички плащания от пенсионната система и всички пенсии, несвързани с осигурителен принос, ще бъдат изведени от осигурителната система като социалната пенсия, която няма необходимия стаж.

29 000 българи са подпомогнати с енергийни помощи от 525 лв., каза още Гьоков. Сега се изчаква решението на КЕВР за цената на тока, за да се приеме пакет за новия отоплителен сезон. Дали тази помощ ще е промени, зависи от това с колко ще се вдигне цената на енергията.

Гьоков заяви още, че се търси решение за настаняване на всички украински бежанци у нас, което ще бъде за сметка на европейския бюджет. Има индикации, че около 30 000 души няма къде да бъдат настанени, но ще се справим с този проблем, каза министърът.

За тях се предвижда пакет „солидарност“, в който ще влиза психологическо подпомагане, подготовка за работа. Предвижда се също финансиране за квартира в рамките на 3 месеца, подкрепа с детски кътове, където родителите да оставят децата си, докато са на работа, уроци по български език.

Министърът каза, че у нас са започнали работа около 2 500 украински граждани.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Киро пак се кара на Путин! Скоро щял да накара Русия да съжалява
Next: Брезник е в траур: Неописуема трагедия с 18-г момиче и нейни двама съученици!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.