Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Онзи ден бяхме на гости при дядо – леле мале, с каква гозба ни нагости! 3 дни подред го карахме да ни я прави и пак не ни стигна
  • Новини

Онзи ден бяхме на гости при дядо – леле мале, с каква гозба ни нагости! 3 дни подред го карахме да ни я прави и пак не ни стигна

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
saffqwrqwrqwss.png

Вярваме, че домашните обеди са най-вкусни за вас, както е и в нашето семейство. Това ястие е толкова вкусно и дядо ми редовно го приготвя, когато ни кани всички на обяд. Обича да готви и винаги ни приготвя вкусен специалитет, на който всички се наслаждаваме.

Като му бяхме на гости на село, три дни ядохме само това ястие. Той го приготвя с любов, а след това всички го питахме за рецепта, за да си я готвим и у дома. Имам още няколко любими ястия, които съм наследила от него, но тези Дядови пържоли са любими на всички ни:

Дядови пържоли

Продукти: 

  • 1-1,2 кг месо по избор (аз обикновено го приготвям със свинско контрафиле)
  • 5 средно големи картофа
  • 1 глава лук
  • 100-120 г сирене/кашкавал
  • 1 чаена лъжичка горчица
  • 2 супени лъжици майонеза
  • 2 супени лъжици гъсто кисело мляко или заквасена сметана

Освен това: 

  • 2 яйца
  • 2 краставици
  • шепа маслини
  • няколко стръка зелен лук
  • 60 г царевица от консерва
  • 1 супена лъжица майонеза
  • 1 супена лъжица гъсто кисело мляко или сметана
  • сол
  • подправки на вкус

Приготвяне: 

Нарежете по-голямото парче месо на пържоли с дебелина приблизително 1,5 пръста или помолете да ви ги нарежат в месарския магазин. Получават се около 10 парчета месо, но в зависимост от количеството, което искате да приготвите, коригирайте съставките според нуждите. Пържолите се нареждат върху кухненска дървена дъска и се покриват със стреч фолио.

 

Начукайте ги с кухненско чукче, за да омекнат равномерно. Изравнете ги първо от едната страна, след това ги обърнете от другата страна и повторете същото. След това посолете всички пържоли от двете страни и ги овкусете с черен пипер. Който иска може да сложи и чесън на гранули/прах.

 

Масажирайте добре месото с пръсти, за да проникнат подправките в него. Измийте картофите под течаща вода и ако имате време ги оставете да престоят във водата. След това ги обелете и настържете на по-ситната страна на рендето. Преди да ги прехвърлите в по-дълбок съд ги прецедете от водата и ги изцедете добре с ръце.

 

Нарежете 1 глава лук на полумесеци. Пригответе си средно голяма тава, в която да поберете всичките си пържоли, 5 на ред. Намаслете тавата, след което наредете за основа настърганите картофи и ги потупайте добре, за да се изравнят. По желание може да ги посолите предварително.

Върху картофите се нареждат лукът, а след това пържолите.

 

 

100 г кашкавал се настъргват и се смесват с 1 чаена лъжичка горчица, 2 супени лъжици майонеза и 2 супени лъжици гъсто кисело мляко или сметана. Смесете всичко, след което намажете месото с този сос. Покрийте първо с хартия за печене, а след това – с алуминиево фолио.

 

 

Включете фурната да загрее на 200 градуса, след което печете 20-30 минути. Междувременно пригответе гарнитурата: сварете 2 яйца, докато жълтъкът стане твърд. Нарежете 2 краставици на кубчета, а на маслините отстранете костилките, като ги разполовите.

 

Нарежете няколко глави пресен лук на ситно и смесете всичко в дълбока купа. Добавете царевицата, майонезата, горчицата и гъстото кисело мляко (заквасената сметана) и сол и подправете на вкус. След изтичане на времето за печене на месото се маха фолиото и се пече още 20 минути на същата температура.

 

 

Когато сосът отгоре хване коричка, извадете от фурната и оставете леко да се охладят преди сервиране.

Поднесете с приготвената от вас гарнитура или с нещо по ваш избор.

 

Continue Reading

Previous: Дори и след смъртта й, майката остава винаги с нас
Next: Нов скандал със съдийката, която пусна Георги с макетния нож

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.