Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 1 литър мляко направих цял килограм мек домашен кашкавал за 5 минути! Гостите са във възторг:
  • Новини

От 1 литър мляко направих цял килограм мек домашен кашкавал за 5 минути! Гостите са във възторг:

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
vsdfbfgbdfnbgfnfhmjhmj.png

Това е най-лесният и икономичен начин за приготвяне на „сирене“ в домашни условия.

От един литър мляко се получават малко повече от 1 килограм вкусно меко “ сирене „, което се нарязва лесно и е чудесно за сервиране като лека закуска, за добавяне към салати, сандвичи и различни ястия.

Когато прочетете рецептата, сигурно ще се изненадате да научите, че много от  „сирената“ и „кашкавалите“ в търговската мрежа се приготвят по подобен начин.

Оригиналното сирене, което познаваме като такова, се приготвя по съвсем различен начин. За да се получи качествено сирене от 1,2 кг, понякога са необходими от 5 до 10 литра мляко, а при сиренето процедурата е още по-дълга и сложна.

Така че с тази рецепта няма да получите оригинално сирене, а висококачествен млечен продукт, подобен на разните купешки „гауди“.

Приготвено в домашни условия без никакви други добавки и с огромна разлика в цената си заслужава да си запишете рецептата и да я пробвате. Ето какво ви трябва за този Мек домашен кашкавал : 

Мек домашен кашкавал

Продукти: 

  • 800 мл прясно мляко
  • 70 г нишесте
  • 1/2 чаена лъжичка сол или на вкус
  • 10 г масло
  • 100 г настърган кашкавал

Приготвяне: 

Поставете всички съставки в тенджера, с изключение на кашкавала, след което разбъркайте на ръка, докато нишестето се разтвори и няма бучки. Слага се на огъня и се загрява при непрекъснато бъркане, докато се сгъсти като пудинг.

смес на котлона

След това добавете настъргания кашкавал и продължете да варите на умерен огън, докато се разтопи напълно. Сместа е готова, така че я изсипете в подходящ съд, застлан с прозрачно стреч фолио.

кашкавален сос

течно сирене

Можете също да използвате празна кутия от мляко, като отрежете горната част. Покрийте сместа с найлонова торбичка или стреч фолио и оставете да се охлади и стегне в хладилник за няколко часа.

гъста кашкавалена смес

кутия от мляко

форма от кутия

След това го извадете от формата и нарежете на тънки резени или според формата на формата нарежете на кубчета, пръчици и др. Много е декоративно, ако се сервира отгоре поръсено с билки и малко зехтин.

мек домашен кашкавал

Да ви е сладко!

филийки домашен кашкавал

Continue Reading

Previous: 2 пакетчета във водата за поливане и ще имате най-красивите цветя в квартала! Цъфтят тройно повече!
Next: Социалните раздават пакети с храна на 618 хиляди души! Вижте кои имат право на подкрепата

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.