Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 1 литър мляко направих цял килограм мек домашен кашкавал за 5 минути! Гостите са във възторг:
  • Новини

От 1 литър мляко направих цял килограм мек домашен кашкавал за 5 минути! Гостите са във възторг:

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
vsdfbfgbdfnbgfnfhmjhmj.png

Това е най-лесният и икономичен начин за приготвяне на „сирене“ в домашни условия.

От един литър мляко се получават малко повече от 1 килограм вкусно меко “ сирене „, което се нарязва лесно и е чудесно за сервиране като лека закуска, за добавяне към салати, сандвичи и различни ястия.

Когато прочетете рецептата, сигурно ще се изненадате да научите, че много от  „сирената“ и „кашкавалите“ в търговската мрежа се приготвят по подобен начин.

Оригиналното сирене, което познаваме като такова, се приготвя по съвсем различен начин. За да се получи качествено сирене от 1,2 кг, понякога са необходими от 5 до 10 литра мляко, а при сиренето процедурата е още по-дълга и сложна.

Така че с тази рецепта няма да получите оригинално сирене, а висококачествен млечен продукт, подобен на разните купешки „гауди“.

Приготвено в домашни условия без никакви други добавки и с огромна разлика в цената си заслужава да си запишете рецептата и да я пробвате. Ето какво ви трябва за този Мек домашен кашкавал : 

Мек домашен кашкавал

Продукти: 

  • 800 мл прясно мляко
  • 70 г нишесте
  • 1/2 чаена лъжичка сол или на вкус
  • 10 г масло
  • 100 г настърган кашкавал

Приготвяне: 

Поставете всички съставки в тенджера, с изключение на кашкавала, след което разбъркайте на ръка, докато нишестето се разтвори и няма бучки. Слага се на огъня и се загрява при непрекъснато бъркане, докато се сгъсти като пудинг.

смес на котлона

След това добавете настъргания кашкавал и продължете да варите на умерен огън, докато се разтопи напълно. Сместа е готова, така че я изсипете в подходящ съд, застлан с прозрачно стреч фолио.

кашкавален сос

течно сирене

Можете също да използвате празна кутия от мляко, като отрежете горната част. Покрийте сместа с найлонова торбичка или стреч фолио и оставете да се охлади и стегне в хладилник за няколко часа.

гъста кашкавалена смес

кутия от мляко

форма от кутия

След това го извадете от формата и нарежете на тънки резени или според формата на формата нарежете на кубчета, пръчици и др. Много е декоративно, ако се сервира отгоре поръсено с билки и малко зехтин.

мек домашен кашкавал

Да ви е сладко!

филийки домашен кашкавал

Continue Reading

Previous: 2 пакетчета във водата за поливане и ще имате най-красивите цветя в квартала! Цъфтят тройно повече!
Next: Социалните раздават пакети с храна на 618 хиляди души! Вижте кои имат право на подкрепата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.