Дори неволно завиждам на жените, които са намерили своето женско щастие в брака. Винаги съм смятала брака си за успешен и надежден. Омъжих се много млада, това все още е млада възраст за едно момиче, на 20 години за съседското момче. Имахме взаимна искрена любов и скоро се оженихме.
Скоро се роди Александър, а три години по-късно – Игор. Живеехме добре, забавлявахме се и много рядко се карахме. А аз толкова се радвах на живота си, че често си завиждах. Така изминаха 25 години от щастливия ни семеен живот. Момчетата ни пораснаха и се ожениха.
А ние се радвахме на общуването помежду си и очаквахме с нетърпение млади и любящи внуци, на които все още бяхме готови да се поклоним на небето. И някак си не разбрах дори себе си, когато настъпиха промените в семейния ни живот. Не, съпругът ми си остана същият в отношенията, но реши да промени коренно образа си.
Да поговори, да се подмлади, както и да е. Започна да посещава козметични салони, да се облича в маркови магазини, нещо, което не се беше случвало преди в дългогодишната история на семейството ни. Въпреки че нямахме много пари, през последните години спестихме много, защото децата вече нямаха нужда от помощта ни; казваха, че сме ги довели на бял свят и сега трябва да живеят малко за себе си и сами ни помагат.
А когато мъжът имал годишнина, вдигал тост: – за нов и светъл живот! Тогава дори не обърнах внимание на тези думи. Съпругът ми започна да се прибира късно от работа в някакво прекалено развълнувано настроение. Дори не можех да си помисля, че причина за това би могла да бъде друга жена, никога не бих повярвала. Веднъж в парка едно младо момиче се приближи до мен с молба да поговорим.
Не я познавах, но се съгласих на разговора: беше ми интересно какво мога да чуя от нея. Дълго мълча, личеше си, че е притеснена, че не може да се съсредоточи. Междувременно аз я наблюдавах с интерес.
Изглеждаше около 30-годишна, красива. Изчаках търпеливо, но вместо думи започнаха да текат сълзи. Скоро разбрах, че много обичам съпруга си и се срещат от около година. Имат взаимни чувства, но съпругът ми не ми казва нищо, защото се страхува, че ще се разстроя много, че напълно ще ме разочарова.
Но изобщо не бях подготвена да чуя следващото изречение от тази жена: – Вие и съпругът ви сте живели добър живот, така че дайте на другите такова щастие. Не знаех как да реагирам на всичко това, изправих се мълчаливо и просто се прибрах вкъщи. Не казах нищо на съпруга си.
Изглеждаше толкова щастлив и весел, но сега знаех истинската причина и бях много натъжена от това. Няколко дни по-късно празнувахме 25-ата годишнина от сватбата си в ресторанта. И аз реших да поговорим. Само че веднага предупредих съпруга си, че се нуждая само от истината.
Той призна, че много обича това момиче, но живее с мен само от благодарност за живота ни и децата ни. Не започнах да се карам, не разбрах всичко, просто го оставих да си тръгне. Според слуховете разбрах, че те все още живеят заедно. Но колко дълго ще продължи този романс, не знам. Така се разпадна бракът ни, но аз не се отказвам. Синът ми ще има дъщеря след два месеца и аз с удоволствие ще им помагам.
Не очаквах това от съпруга си след 25 години щастлив живот; бях посветена на семейството ни, но той реши да започне живота си отначало. И сега ще бъда истинска баба, няма да търся повече друг мъж, не искам такова щастие, когато те оставят като употребявана вещ. Няма да мога да приема това до края на живота си.