Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От млад изгради империя, стана един от най-богатите в света. Загина нелепо и мистериозно
  • Новини

От млад изгради империя, стана един от най-богатите в света. Загина нелепо и мистериозно

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
mladpetrkelner.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Когато Петр Келнер загина в катастрофа с хеликоптер през март 2021 г., Чехия изпадна в шок. Той бе едва на 56 години, а в страната си е добре известен като милиардера, който успя да стане най-богатият човек в Чехия, като вкара своята компания на най-рисковите пазари в света. Година по-късно PPF изглежда започва да играе на по-сигурно.

Келнер основава компанията си по време на спорната приватизация през 90-те години на миналия век. Бизнесменът за 30 години превръща PPF в най-големия финансов гигант в Чехия – в момента корпорацията има активи от около 40 милиарда евро, сред които инвестиции в банкиране, телекоми и медии. Въпросът как през 2010 година PPF се превърна в първата чуждестранна компания с лиценз за отпускане на кредити в Китай и как успя да се пребори с кръвожадната конкуренция на руските олигарси остава поле за догадки.

Успехите на Келнер често се отдават на умелите му политически ходове. Милиардерът беше свързан с бившия проруски настроен президент на Чехия Вацлав Клаус и работеше с наследника му Милош Земан, както и с кръг от бизнесмени с връзки с Русия и Китай, които прекарваха години в опити да обърнат външната политика на Прага на изток.

PPF се изтегля от Русия и Китай?

През 2014 година Земан запозна Келнер с китайския президент Си Дзинпин. Две години по-късно, когато Дзинпин посети Прага, възникнаха подозрения, че олигархът е помогнал да бъдат затворени пътища и потушени протести срещу визитата му. Експерти казват пред ДВ, че сигурни доказателства, че политическите връзки на Келнер са мотивирали разширяването на PPF на изток, няма. Въпреки това, почти година след смъртта на милиардера, компанията му започва да се изтегля от някои от източните пазари и се обръща към Европа и САЩ.

Различни източници твърдят, че се очаква PPF да продаде руския клон на дъщерната си компания Home Credit на местната корпорация Sistema. От чешкия конгломерат отказаха да коментират слуховете пред ДВ. През декември обаче финансовият директор на PPF Катерина Жираскова намекна, че структурите на Home Credit може да бъдат продадени на пазарите, които имат “ограничен потенциал”. Това изказване предизвика спекулации, че китайският офис на Home Credit може също да бъде продаден.

В същото време PPF работи по придобиването на нови бизнеси. Фокусът този път очевидно е върху пазарите, които са по-близо до “дома”. Компанията в момента работи върху сключването на сделки, с които ще създаде третата най-голяма банка в Чехия и ще разшири влиянието си върху телекомите в Европа, както и на пазара на недвижими имоти в САЩ.

“PPF винаги е бил и продължава да бъде опортюнистки настроен, но в момента сме концентрирани върху установените пазари”, заяви за ДВ говорителят на PPF Леос Русек.

PPF среща все повече трудности на рисковите пазари

Силно засегнати от пандемията, приходите на дъщерната компания Home Credit в Китай се свиха от 1 милиард евро през първата половина на 2020-а до 462 милиона в първата половина на 2021 г. Освен Ковид-19, компанията има и други проблеми в Азия, където конкуренцията значително нараства в последните години.

Местните конкуренти на Home Credit в Китай имат някои сериозни предимства – миналата година Пекин започна да ограничава достъпа на чуждестранни банки до местния финансов пазар. Именно такива промени в регулациите правят работата на пазар като китайския толкова рискова.

“Китай се промени, откакто PPF за първи път влезе на пазара там”, казва Лукас Кованда, главен икономист на Trinity Bank в Прага. “Постоянно нарастващото напрежение прави все по-рискова работата в страни с авторитарни режими, които приемат бизнеса за идващ от неприятелска държава. Вероятно това мотивира компания като PPF да преосмисли как иска да се развива.”

В Русия пък Home Credit среща геополитически трудности. “Очевидно е, че около Русия има много геополитическо напрежение”, споделя източник на ДВ от PPF. “Винаги следваме парите. Вижте какво става с рублата. Рано или късно трябва да се запитаме искаме ли да сме на пазар с постоянно обезценяваща се валута?”

Прага все повече се отдалечава от Москва и Пекин

“За да се задържиш на пазари като Русия и Китай, трябва да имаш много добри политически връзки”, отбелязва Кованда. Те обаче са на изчерпване за PPF, и то точно когато има най-голяма нужда от тях.

Изпълнителният директор на компанията Ладислав Бартоничек ясно признава, че не успява да позиционира PPF на рисковите пазари по същия начин, по който го е правил покойният Келнер. Бартоничек притежава половината от единия процент от акциите, които не се държат от семейството на Келнер.

Влиянието на бизнесмена беше толкова голямо, че след смъртта му чешките медии заговираха, че промените в конгломерата могат да променят и външната политика на Чехия.

Междувременно опитите на президента Земан, който е изправен пред сериозни здравословни проблеми, да ориентира Чехия на изток срещат все по-голяма съпротива от политическия елит в страната. Това се случва на фона на дипломатически бедствия, които отдалечават все повече Прага от Москва и Пекин. “Загубата на влияние на Земан е почти толкова пагубна за PPF, колкото и смъртта на Келнер”, твърди източник от компанията пред ДВ.

Материалът е публикуван в DW

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ергенът се превърна в най-осмиваното шоу: След като видя участничките, ергенът се върна при майка си
Next: Работя като чистачка в Испания и взимам 10 евро на час. Защо да се прибирам в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.