Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От последните минути: Майка и 8 деца загинаха при пожар в жилищна сграда
  • Новини

От последните минути: Майка и 8 деца загинаха при пожар в жилищна сграда

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
pijasjrjasjrjar.jpg

Майка и осем деца загинаха при пожар, обхванал втория етаж на кооперация в западната провинция Бурса снощи около полунощ.

„Разбрахме, че 6 от 8 деца принадлежат на едно семейство, а две от тях са племенници на родителите им. Бащата е бил навън и се е опитвал да потоши огъня“, обяви губернаторът Якуп Канболат пред Анадолската агенция (АА).

„За съжаление загубихме девет души от сирийски произход при пожар в дома им.

Освен това майка, баща и дете от сирийски произход, живеещи на последния етаж, също бяха засегнати от дима“, допълни Канболат.

Не изпускай тези оферти:

Докато се еопитвал да спаси близките си и да потуши огъня, бащата е получил сериозно обгазяване и е откаран за лечение в близка болница, съобщиха властите. Изгорелите деца са били на възраст между 1 и 11 години.

След сигнал за инцидента пожарникарите пристигнали своевременно в района, за да потушат огъня в сградата, съобщиха властите.

Пожарът е овладян бързо след едночасовата намеса на огнеборците. Друго 3-членно семейство, блокирано в апартамент на 3-ия етаж, е спасено със стълба.

След потушаването на пожара влезлите в къщата спасители се натъкнали на безжизнените тела на 9 души, 8 от които деца.

Още криминални новини:

Софийският градски съд наложи постоянен арест на 18-годишната Ивет Стайкова, обвинена за убийството на баба си – актрисата Виолета Донева.

Тя бе доведена в съда с белезници и пранги на краката и под полицейски конвой. Според магистратите има доказателства, че внучката е извършител на престъплението и е налице опасност, ако е на свобода, тя да извърши друго престъпление.

Не било изключено и да посегне на живота си, тъй като е зависима от наркотиците от 4 години и вече е правила два пъти опити за самоубийство.

Веднъж скочила върху релсите на метрото на софийската метростанция „Европейски съюз“, а след това се опитала да отнеме живота си, хвърляйки се от строеж. Поне 4 пъти е лежала и в психиатрични клиники.

79-годишната Виолета Донева бе намерена мъртва в дома ѝ в блок 1 в столичния квартал „Изток“ на 22 октомври. Още тогава бе заподозряна внучката, която има диагноза за психиатрично заболяване, вероятно отключено и от вземаните наркотици. Ивет Стайкова е обвинена за умишлено убийство, извършено с особена жестокост и по мъчителен за жертвата начин.

Смята се, че е нападнала с нож баба си Виолета във времето от 19:30 часа на 19 октомври до 05:14 часа сутринта на следващия ден, когато е заснета от камера да излиза от блока. Нанесла ѝ множество прободно-порезни рани по главата, шията и гръдния кош, довели до остра кръвозагуба и смъртта на възрастната жена.

По дрехи и маратонки на Ивет е намерена кръв, открит е и нож край блока, който е иззет и са назначени експертизи, които да установят дали това е ДНК на жертвата.

Седмица преди престъплението Ивет ранила с нож в гърба и приятеля си Виктор.

„Моля да ми дадете шанс за живот“, каза Ивет пред съда. Тя е ученичка и искала да продължи образованието си и да почете паметта на баба си, с която заедно обичали да слушат музика от Жан Мишел Жар. Момичето каза, че баба ѝ била най-близкият ѝ човек. Ивет е дъщеря на единствения син на Виолета Донева – Иво Стайков, който е от брака ѝ с режисьора Людмил Стайков.

„Това е една изключително тъжна история. Но фактът е факт – много неприятно престъпление, извършено от това момиче. Ние със сигурност ще положим максимални усилия да се убедим във всички факти и обстоятелства, включително и в нейната вменяемост“, каза след заседанието на съда наблюдаващият прокурор Камен Господинов от Софийската градска прокуратура.

На Ивет Стайкова е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чиито резултати се чакат най-рано след месец.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лицето, шията и ръцете ми изглеждат с 20 години по-млади – всички се чудят и ме питат за рецептата
Next: Шефовете вече нямат право да глобяват работници при нарушаване на трудовата дисциплина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.