Няма по-голяма награда за мен да чуя от пациентите „Благодаря ви, всеки път ви споменавам в молитвите си“, казва джипито Захаринка Вълканова
На село джипитата са всичко – от лекар до социален работник. Начало и край на работното време нямам. Не може чакалнята да е пълна с пациенти, а ти да си тръгнеш, разказва д-р Захаринка Вълканова. Завършила е Медицинския университет, първата й специалност е педиатрия, след това обща и трудова медицина. Първите години работила в университетска клиника в Пловдив като педиатър, ала когато започва реформата, решава като на шега, че ще стане общопрактикуващ лекар. Така вече 20 години е джипи.
Нейната практика е в село Крумово, а в листата й има записани близо 2800 пациенти. Отделно още нeколкостотин без здравни осигуровки, които преглежда, консултира и лекува, без да получава за това пари.
“Все някой трябва да го прави. И те са хора, и те боледуват, и не е човешко да ги оставим без лечение“, казва д-р Вълканова. В Крумово хората с умиление я наричат „нашата д-р Куин лечителката“, по името на героинята от известния телевизионен сериал, заради човещината и отзивчивостта, които проявява към всеки свой пациент. Тя пък с усмивка приема прозвището си и обяснява, че просто си върши работата.
„Едва ли правя нещо, което другите колеги не го правят. Моята работа е да преглеждам, да помогна. Преценявам какво мога да направя за пациента, ако не е по силите ми, го насочвам към друг колега. Не бива да се надценяваме“, размишлява д-р Вълканова и допълва, че ако всеки си върши добре работата в своята професия, нещата ще се случват.
Докато разговаряме, телефонът й не спира да звъни през минута. Помощ търсят и изплашени пациенти с COVID-19, а минути преди срещата ни тя организира приема на двама в болница в Пловдив, тъй като състоянието им се влошава. След позвънявания в няколко здравни заведения, успява. Така спестява на пациентите си обикалянето в големия град в търсене на свободни места, които и без това се оказват кът в пандемията. Заради тази всеотдайност и професионализъм д-р Вълканова е отличена с приза „Семеен лекар на 2019 година“. Когато се прибира с наградата в Крумово, цялото село се изрежда да й честити.
„Няма по-голяма награда и благодарност за мен от усмивката на пациент. Или пък да чуя: „Д-р Вълканова, благодаря ви. Всеки път, когато се моля, се моля и за вас“, споделя общопрактикуващата лекарка и добавя: „Знаете ли колко е хубаво да ви каже пациент, че ви споменава с добро в мислите си. Какво друго му трябва на човек!“.
Обичат я и я уважават не само в Крумово, но и в Ягодово, Катуница, Долни Воден, Първомай и Чирпан, където също има пациенти. От нея не се отказват дори напусналите Крумово и преместилите се да живеят в Несебър и София. Заради големия им брой, работният й ден започва сутрин в 7 ч. и продължава до 21 ч вечерта. А след това отговаря на десетки запитвания на пациенти, писали й по Вайбър, на които не е смогнала през деня да отговори заради прегледите в кабинета.
При мен няма работно време, нито пък си изключвам телефона, споделя докторката. Без значение дали е събота, неделя или празници, тя е готова веднага да отключи кабинета, за да прегледа или организира хоспитализацията или транспортирането на пациент в тежко състояние. Никога не изключва телефона си, защото не знае в кой момент ще звънне майка с дете с висока температура или баба с хипертонична криза.
Случвало се е да тръгва и през нощта, за да обработи раната на пострадал в нощна свада в кръчмата. Не се оплаква, смята, че е такава участта на всеки лекар на село. Обяснява, че обича професията си и грижите към пациентите не й тежат. А с непрекъснатата й заетост покрай тях близките й вкъщи вече са свикнали. Само гостите още не могат, обяснява с усмивка докторката.
„Почивам си вкъщи, в добра семейна обстановка, с приятели, колеги“, обяснява Вълканова и допълва, че не е лесно едно джипи да излезе в отпуск. Тази година все още не е почивала.
„Нашият отпуск от 5 работни дни е голямо събитие. Това е трудно не само за мен, но и за останалите ми колеги, защото трябва да намериш заместник, а за голяма практика като моята е изключително трудно. Дори да успееш и повериш пациентите на друг, те са свикнали с теб и пак ти звънят, за да споделят какво им е изписал заместникът“, разказва тя.
И тук си спомня с усмивка една история със семейството й. Били на нашето Черноморие. „Отидохме с мъжа ми и децата на плажа, че като зазвъня телефонът – един иска консултация, на друг не му подействало лекарството. Аз звъня на мои колеги да видят еди-кой си пациент… По едно време жена от съседния чадър не издържа и се обърна към мен: „Извинявайте, госпожо, вие сега ще работите или ще почивате? Беше много сладко, извиних се“, спомня си д-р Вълканова.
Дарява дрехи на деца и възрастни
От години д-р Вълканова е и нещо като неформална социална служба в селото. Стая от медицинския център е превърната в склад с детски дрехи, дрехи за възрастни, обувки, неща за бита за нуждаещи се хора, изпаднали в затруднение. Носят ги майки от селото, на чиито деца са умалели или пък млади момичета, които са се наситили на поредния чифт дънки, поли или палта. Всичко това се сортира и раздава на хора в нужда.
Идеята възникнала преди няколко години от една майка, която имала нужда от дрехи. Споделила с д-р Вълканова и медичката помолила други две млади жени с малки деца да помогнат. Станало, след като домашното количество от дрехи на лекарката се изчерпило, тъй като ги раздала.
„Помолих две майки да ми съдействат и те донесоха 2-3 чувала, раздадохме ги. Така започна всичко. Смятам, че няма нищо срамно да ползваш дрехи от друга майка, децата бързо израстват и дрехите остават почти нови“, заявява тя.
Сред събраните има и много донесени с етикет. Майките ни са много отзивчиви – и даващите, и вземащите, хвали ги д-р Вълканова. И допълва, че повечето от дрехите, които раздали миналия месец, били не за деца, а за възрастни – над 18 години. Идвайки на преглед при докторката, пациенти често споделяли не само болежките си, но и от какво имат нужда – топли зимни обувки или палто, но не могат да си ги купят. Знаят, че докторката ще направи всичко възможно да им помогне, като изпълни поръчката.
Раздава на хлапетата значка „Смел пациент“
Малките пациенти обожават д-р Вълканова, някои дори отказват да си тръгнат от кабинета <210> след преглед. Тя познава всяко хлапе и успява да намери подход към всеки малчуган. Така прегледът при лекар не изглежда страшно в детските очи. Хлапетата знаят, че чаровната докторка от Крумово раздава значки с надпис „Смел пациент“, други пък отказват да си тръгнат и я молят на ухо да им даде книжка за оцветяване, каквато само тя има.
„Д-р Вълканова е човек с голямо Ч. Уникална е като човек и лекар. Няма значение дали е 2 или 3 часа сутринта, позвъня ли, винаги отговаря“, споделя Даниела Александрова от Крумово. Познава лекарката от 13 години покрай грижите за баткото, а днес тя чака за преглед с малката си дъщеричка.
Антиваксъри на село: Ако ме боцнат, ще ме чипират и подслушват
Покрай пандемията от Covid-19 много от питанията на пациентите на д-р Вълканова са свързани с ваксините. Сред сериозните въпроси като коя ваксина да си сложа, може ли тя да ми попречи на заболяването, е чувала и много смешни антиваксърски истории. Последната била на пациент, който твърдял, че ако се ваксинира, ще го чипират, за да го подслушват.
Попитах го – добре де, че нас, хората от село, какво имат да ни следят и подслушват, какво имаме толкова да кажем на обществото – как се сее и как се жъни ли, обяснява д-р Вълканова. И допълва, че още се чуди как може някои хора да не се страхуват от заболяването, а че някой може да ги подслушва.
Друга смешна история пък чула от пациент, който стреснато обяснявал, че ваксинираните, като поставят на мястото на убождане метална лъжица или магнит, те оставали така залепени. Всичко това е несериозно, но на хората трябва да се отговори убедително, за да се вдъхне доверие в ползата от имунизациите, смята д-р Вълканова. Опитва се да ги, като им обяснява, че трябва да предпазят себе си и семействата си. Няма по-голям мотив от това, смята джипито. И е категорична, че антиваксърите на село по нищо не се различават от тези в града.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: