Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От форумите: Надя от Камено спаси мен и децата ми, а мъж със страшна диагноза се вдигна на крака
  • Новини

От форумите: Надя от Камено спаси мен и децата ми, а мъж със страшна диагноза се вдигна на крака

Иван Димитров Пешев март 26, 2023
nasdasdasyasyasgas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Здравейте, пиша Ви по повод способностите на Надя Андреева!!!

Мъжът ми има карцином на белият дроб вече IV стадий,с метастази в костите и гръбначният стълб.Борим се вече година и половина!!! От май до юли м. г. направихме 5 вливания с Cisplatin/Gemzar и след това лъчетелария. Тумора намаля доста и се задържа така близо година……….но преди месец и половина всичко се промени рязко!

Започнаха болки в таз.стави,кръста и само за месец той не можеше да се обърне в леглото без да изпита ужасна болка …….. и от вчера сме отново на химио със същите препарати! Аз вчера го очаквах да пристигне в къщи мн. изтощен ,а той се появи в много по-добра кондиция

Та по повод Надя-навих мъжът ми да поговори с нея, нищо не губи само да опита и той се съгласи! Само 3 пъти е разговарял и се чувстваше с всеки ден по-добре

Аз вярвам истински в Надя!!!

Мъжът ми беше по-скептичен, но виждайки резултата, днес сам разказа на децата!!! Повярвайте ми, Надя умее да премахне болката!!! Съжалявам,че не съм чула за нея по-рано!!! Благодаря на форума за възможността!!!
Желая на всички здраве

С рак на гърдата бях – 3-ти стадий, най-агресивният вид – HER 3+, хормононезависим. Още преди операцията, но и след нея, имах силно главоболие, непрестанно пищене в ушите и болки в краката. След сеансите на Надя всички болежки изчезнаха. Чувствам се здрава. Убедена съм, че ако я познавах с 1 месец по-рано, нямаше да има нужда да се оперирам. Щях да си спестя и химиотерапията, защото щях да мога да докажа резултата от въздействието на Надя на близките ми (лекари), които оказаха неистов натиск върху мен, за да ми влеят въпросната химия. Успях да удържа фронта 3 месеца и 10 дни след операцията.

Резултатите от изследванията на 3-тия месец бяха перфектни: туморният ми маркер спадна от 21.4 на 15.2 (след два месеца въздействие на Надя), тромбоцитите от 405 станаха 232, всички вътрешни органи бяха чисти. Но, … лекари! Понеже няма тест, който със 100% сигурност да установява липсата на туморни клетки – ме тормозиха докато не се предадох.

Преди това обаче се обадих на Надя да ми потвърди, че ще ми помогне да премина курса с минимални поражения върху организма. Така се и оказа. Имам вече 3 вливания с „червения дявол”. Нямам нито гадене, повръщане, диария или констипация, нито проблеми с устната кухина или гърлото, хемоглобинът ми е стабилен. Не вземам никакви добавки или лекарства, дори и сокове не ми разрешават моите експерти (лекарите), защото не трябвало да се поемат антиоксиданти с тази химиотерапия. Пия само водата на Надя.

За нея научих от мой познат, на когото тя за 3 дни отнела неистовата болка от напреднала полиневропатия (следствие от диабет).

На всичко отгоре той е инвалид, поради множество още заболявания, сред които и сърдечна недостатъчност. След като започнал да пие водата на Надя, се почувствал толкова добре, че спрял всичките предписани му 7 лекарства, които преди това вземал всеки ден. Те така или иначе не му помагали особено – въпреки тях, периодично се озовавал в интензивното кардиологично отделение. От половин година не се е срещал с лекарите.

Горещо ви препоръчвам да се обадите на Надя!!! Иска ми се повече хора да разберат за феноменалните й способности и да се радват на изцеление!!!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цветна райска градинка грейна на покрива на панелен блок в България
Next: Богородица лекува с поглед в този манастир! (Доказателствата са безброй)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.