Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отделяйте по 50-100 лева на месец! Пазарувайте на едро и ограничете ходенето по ресторанти
  • Новини

Отделяйте по 50-100 лева на месец! Пазарувайте на едро и ограничете ходенето по ресторанти

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
uvevlasvlaslv.jpg

 

Увеличава се броят на просрочените и несъбираемите вземания както в Европа, така и в България.

 

Един от петима в Западна Европа и един от четирима в Източна Европа плаща сметките си със закъснение или изобщо не ги плаща. Това показват данните от направено проучване на ЕОС навици на плащане в Европа 2022.

Не изпускай тези оферти:

 

„Моралът на плащане спада и при бизнеса, и при гражданите. В България нагласите, че при бизнеса нещата могат да се подобрят, са силно занижени.

Очакванията бяха през 2022 г. нещата да тръгнат нагоре, а се оказа доста проблематична със започването на конфликта и всички икономически последици, които се формираха след това – прекъсването на веригите на доставки, увеличените цени, инфлацията, която усещаме по джоба си“, коментира председателят на Асоциацията за управление на вземанията Райна Миткова в студиото на „България сутрин“.

 

Прочуването показва, че бизнесът изпитва реални затруднения. 75% от фактурите им се плащат редовно. Останалите 25% се забавят, а част от тях никога не пристигат. Това показва, че бизнесът наистина изпитва затруднения и има реално влошаване на икономическата ситуация.

„Българските граждани са най-редовни в своите плащания, с крехък период на просрочия от 16 дни, спрямо 20 дни за Европа. Това е добър знак, който не се дължи на цъфтящото икономическото положение, а на рекордно ниската безработица. Гражданите могат да работят, печелят и могат да си плащат сметките“, заяви Миткова пред Bulgaria ON AIR.

А проучването на Асоциацията показва, че над 50% от задълженията са към банки и финансови институции, следвани от задължения към лизинг, мобилни оператори, комунални услуги.

„Ако българинът е затруднен, първо плаща за дома си, ако има ипотека или наем. Следват токът и да има храна. Всички останали задължения отстъпват на заден план, включително бързите кредити“, посочи още гостът.

Миткова съветва потребителите да правят добър разчет на разходите си. По думите ѝ рядко някой прави семеен бюджет, който се счита за нещо екзотично.

„При разчета първо трябва да се отделят бели пари за черни дни – 50-100 лв. Около 30% от доходите отиват за храна, 10-15% са за комунални услуги. Не е толкова важно разпределението, колкото наистина да сме наясно къде отиват нашите пари. Мислим си, че харчим по-малко отколкото в действителност“, заяви председателят на Асоциацията за управление на вземанията.

Тя посъветва и как да оптимизираме финансите си – да пазаруване на едро и да ограничим ходенето по ресторанти.

„Ако имаме затруднения, трябва да разчитаме на собствени пари. На теория трябва да имаме буфер от най-малко три заплати, добре е да са 9-12“, посочи Миткова.

И уточни, че по-често задлъжняват младите хора, които харчат безразсъдно добрите заплати, които получават.

 

„Трудовият пазар сега е много благоприятен. Младите хора се оказват в среда, в която имат доходи, които не са си представяли, живеят за мига, харчат каквото спечелят. Как да се справяме с личните си финанси – никой не ни учи“, подчерта Миткова.

И добави, че има 20-годишни хора с по 5-6 задължения.

За много хора в България енергийната криза не е нещо ново – повече от 23% от българите не са могли да си позволят отопление и през миналата година, предава „Дойче Веле“. Как е в другите държави от ЕС?

Още преди сегашната енергийна криза много хора в Европа не са разполагали с достатъчно средства, за да отопляват надлежно жилищата си. В Германия например през миналата година цели 2,6 милиона души не са имали достатъчно пари, за да затоплят достатъчно жилищата си, сочат данните на Федералната статистическа служба.

В България най-много хора са засегнати

Тази бройка съставлява 3,2 процента от населението на страната. Най-силно засегнати са хората, които живеят сами (4,3% от всички домакинства), както и самотните майки или бащи (4,7 процента).

По този показател обаче Германия стои сравнително добре в Европа, където средно 6,9 на сто от населението не е можело да затопля достатъчно жилището си през миналата година поради финансови причини, става ясно от данните на Евростат. Най-много хора са студували в домовете си през зимата на предходната година в България – цели 23,7 процента от населението на страната.

Следват Гърция – със 17,5 на сто, и Испания – с 14,2 процента. С най-добри показатели е Финландия, където само на 1,3% от населението му се е налагало да стои на студено в дома си през зимата.

Такава статистика в ЕС се води от 2020 година с цел да отчита риска от изпадане в бедност в страните от общността. В Германия въпросите, свързани с отоплението на домовете, годишните отпуски или пълноценното хранене са неизменна част от провежданите представители микропреброявания.

Експерти настояват за повече държавни помощи

Близкият до синдикатите Институт за макроикономика и изследване на икономическите цикли настоява за по-голям ангажимент на държавата, която трябва да облекчи най-бедните домакинства в енергийната криза. Отбелязва се обаче и това, че предприетите вече мерки, като еднократната енергийна помощ от 300 евро, са стъпки „в правилната посока“.

Някои от тях обаче имат и недостатъци, като предложеното заедно с тавана на цените на газа процентно поемане от държавата на разходите за отопление на база нормално потребление. Така домакинствата с високо потребление и високи сметки за парно в парично изражение биха били облекчени в много по-голяма степен, отколкото тези с ниско потребление на енергия. Ако мярката действаше без да има горна граница, собствениците на големи луксозни имоти биха се радвали на облекчения, които в екстремни случаи биха могли да надхвърлят в пъти средното, смятат експертите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарите съветват: пийте зелев сок 7 дни подред. Ето причините
Next: Природен лек изсмуква кокошия трън за нула време и без болка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.