Увеличава се броят на просрочените и несъбираемите вземания както в Европа, така и в България.
Един от петима в Западна Европа и един от четирима в Източна Европа плаща сметките си със закъснение или изобщо не ги плаща. Това показват данните от направено проучване на ЕОС навици на плащане в Европа 2022.
Не изпускай тези оферти:
„Моралът на плащане спада и при бизнеса, и при гражданите. В България нагласите, че при бизнеса нещата могат да се подобрят, са силно занижени.
Очакванията бяха през 2022 г. нещата да тръгнат нагоре, а се оказа доста проблематична със започването на конфликта и всички икономически последици, които се формираха след това – прекъсването на веригите на доставки, увеличените цени, инфлацията, която усещаме по джоба си“, коментира председателят на Асоциацията за управление на вземанията Райна Миткова в студиото на „България сутрин“.
Прочуването показва, че бизнесът изпитва реални затруднения. 75% от фактурите им се плащат редовно. Останалите 25% се забавят, а част от тях никога не пристигат. Това показва, че бизнесът наистина изпитва затруднения и има реално влошаване на икономическата ситуация.
„Българските граждани са най-редовни в своите плащания, с крехък период на просрочия от 16 дни, спрямо 20 дни за Европа. Това е добър знак, който не се дължи на цъфтящото икономическото положение, а на рекордно ниската безработица. Гражданите могат да работят, печелят и могат да си плащат сметките“, заяви Миткова пред Bulgaria ON AIR.
А проучването на Асоциацията показва, че над 50% от задълженията са към банки и финансови институции, следвани от задължения към лизинг, мобилни оператори, комунални услуги.
„Ако българинът е затруднен, първо плаща за дома си, ако има ипотека или наем. Следват токът и да има храна. Всички останали задължения отстъпват на заден план, включително бързите кредити“, посочи още гостът.
Миткова съветва потребителите да правят добър разчет на разходите си. По думите ѝ рядко някой прави семеен бюджет, който се счита за нещо екзотично.
„При разчета първо трябва да се отделят бели пари за черни дни – 50-100 лв. Около 30% от доходите отиват за храна, 10-15% са за комунални услуги. Не е толкова важно разпределението, колкото наистина да сме наясно къде отиват нашите пари. Мислим си, че харчим по-малко отколкото в действителност“, заяви председателят на Асоциацията за управление на вземанията.
Тя посъветва и как да оптимизираме финансите си – да пазаруване на едро и да ограничим ходенето по ресторанти.
„Ако имаме затруднения, трябва да разчитаме на собствени пари. На теория трябва да имаме буфер от най-малко три заплати, добре е да са 9-12“, посочи Миткова.
И уточни, че по-често задлъжняват младите хора, които харчат безразсъдно добрите заплати, които получават.
„Трудовият пазар сега е много благоприятен. Младите хора се оказват в среда, в която имат доходи, които не са си представяли, живеят за мига, харчат каквото спечелят. Как да се справяме с личните си финанси – никой не ни учи“, подчерта Миткова.
И добави, че има 20-годишни хора с по 5-6 задължения.
За много хора в България енергийната криза не е нещо ново – повече от 23% от българите не са могли да си позволят отопление и през миналата година, предава „Дойче Веле“. Как е в другите държави от ЕС?
Още преди сегашната енергийна криза много хора в Европа не са разполагали с достатъчно средства, за да отопляват надлежно жилищата си. В Германия например през миналата година цели 2,6 милиона души не са имали достатъчно пари, за да затоплят достатъчно жилищата си, сочат данните на Федералната статистическа служба.
В България най-много хора са засегнати
Тази бройка съставлява 3,2 процента от населението на страната. Най-силно засегнати са хората, които живеят сами (4,3% от всички домакинства), както и самотните майки или бащи (4,7 процента).
По този показател обаче Германия стои сравнително добре в Европа, където средно 6,9 на сто от населението не е можело да затопля достатъчно жилището си през миналата година поради финансови причини, става ясно от данните на Евростат. Най-много хора са студували в домовете си през зимата на предходната година в България – цели 23,7 процента от населението на страната.
Следват Гърция – със 17,5 на сто, и Испания – с 14,2 процента. С най-добри показатели е Финландия, където само на 1,3% от населението му се е налагало да стои на студено в дома си през зимата.
Такава статистика в ЕС се води от 2020 година с цел да отчита риска от изпадане в бедност в страните от общността. В Германия въпросите, свързани с отоплението на домовете, годишните отпуски или пълноценното хранене са неизменна част от провежданите представители микропреброявания.
Експерти настояват за повече държавни помощи
Близкият до синдикатите Институт за макроикономика и изследване на икономическите цикли настоява за по-голям ангажимент на държавата, която трябва да облекчи най-бедните домакинства в енергийната криза. Отбелязва се обаче и това, че предприетите вече мерки, като еднократната енергийна помощ от 300 евро, са стъпки „в правилната посока“.
Някои от тях обаче имат и недостатъци, като предложеното заедно с тавана на цените на газа процентно поемане от държавата на разходите за отопление на база нормално потребление. Така домакинствата с високо потребление и високи сметки за парно в парично изражение биха били облекчени в много по-голяма степен, отколкото тези с ниско потребление на енергия. Ако мярката действаше без да има горна граница, собствениците на големи луксозни имоти биха се радвали на облекчения, които в екстремни случаи биха могли да надхвърлят в пъти средното, смятат експертите.