Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха тайнствен златен обект в океана и никой не знае от какво
  • Новини

Откриха тайнствен златен обект в океана и никой не знае от какво

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
afdgsdgregeee.png

Неизвестен златен обект, приличащ на яйце, е открит на океанското дъно край тихоокеанското крайбрежие на Аляска, а американските учени не знаят почти нищо за него.

Блестящият златен предмет е с диаметър над 10 см и има малка пукнатина в основата си. Гладкият обект с дупка в центъра е открит на дълбочина около 3300 м от морски изследователи от Националната океанска и атмосферна администрация в САЩ (NOAA) по време на мисия за картографиране на неизследвани дълбоководни местообитания край Аляска. Мистериозният предмет се е намирал върху скала и е локализиран с помощта на дистанционно управлявана машина.

„Докато камерите се приближиха, учените се чудеха дали може да е мъртва гъба, корал или яйчена черупка“, се казва в съобщение на NOAA.

Оттогава насам находката е наричана „златна топка“ или „златно яйце“.

Обектът вече е изваден от океанското дъно и се изследва в лаборатория. Междувременно в социалните мрежи се появиха редица конспирации за неговия произход, включително, че това може да е яйце от извънземни. Други се шегуват, че това е хищник или че им напомня на шоколадово яйце.

 

Учените са особено заинтригувани от находката, тъй като все още не могат да разберат какво всъщност е тя. Част от предположенията им е, че това може да е излюпено яйце или морска гъба.

„Успяхме да намерим „златната топка“ и да я пренесем на кораба, но все още не можем да я идентифицираме“, казват от NOAA.

От Националната агенция не могат да кажат на този етап дали тя принадлежи към напълно неизвестен вид или е непознат етап от живота на съществуващ друг вид. Единственото сигурно е, че находката е с „биологичен произход“, казва координаторът в NOAA Сам Кандио. По думите му, това откритие показва „колко малко знаем за собствената си планета и колко още имаме да научим за нашия океан“.

От американската организация признават, че находката е „поразила въображението на много наблюдатели“, като в официалния им акаунт за изследвания те дори призовават обществеността да изпрати своите предположения.

Професорът по изследване на океаните Джон Копли разказва пред „The Washington Post“, че подобни открития са особени интересни, тъй като дълбоките океански води не са толкова достъпни за изследване, колкото небето и космоса.

„Често откриваме в дълбокия океан неща, които не сме виждали преди или не разпознаваме веднага, защото океанът е огромен и ние изследваме живота в него едва от последните няколко века, за разлика от живота на сушата“, посочва той.

 

Continue Reading

Previous: Най-страшната вест дойде след огнения ад в промишлената зона на Ямбол
Next: Шофьорите в София в шок, чудят се с колко километра да карат по този булевард

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.