Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха у нас град на 8000 г. преди новата ера, по-древен от Мачу Пикчу
  • Новини

Откриха у нас град на 8000 г. преди новата ера, по-древен от Мачу Пикчу

Иван Димитров Пешев юни 10, 2023
macchuhuaushuasdkdd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Храмът на свещената змия бе наречено скалното светилище, което бе открито в началото на юни т.г. на около 4 км от село Сърница, община Минерални бани, Хасковско.

Светилището датира от реди 8 хиляди години преди новата ера и е по-старо от древния град на инките в Перу – Мачу Пикчу, за който археолозите смятат, че е построен около 1400 година.

Храмът на свещената змия край Сърница е единственият в България с толкова много наслагване на змийски глави и змийски елементи. Друг подобен в страната ни няма. Това заяви вчера на пресконференция специалистът по праистория проф. Ана Радунчева в Минерални бани, която е със 60-годишен стаж в професията.

Аналог на обекта край с. Сърница има в Мала Азия, заяви тя.

По скалните масиви ясно се открояват изсечени глави на змии, човешки профили, стълби, ниши, открита е и пещера. Тепърва предстоят много работа и проучвания на обекта. Но най-сензационното според проф. Радунчева са елементите по скалите, които предполагат датировката 8 хил. г. преди Христа. Т

ова идентифицира скалните масиви като паметник на неолитната култура в България. Той е част от голяма светилищна система в Родопите. Досега в планината са открити 250 култови комплекса, каза проф. Радунчева.

Според нея изсечените скали с човешки образи и змии са дело на хора с много познания по астрономия, били са също отлични мореплаватели. Предполага се, че обществото тогава е било организирано с племенен вожд и всичко, което тогава се е правело, е било с ритуална цел. Следели са небесните тела и са съобразявали ритуалите с тях. Т.е.,тези хора са знаели какво правят, което е белег за високо развито общество, заяви проф. Ана Радунчева. Незнайно защо това общество просто изчезва след 4-тото хилядолетие, добави тя.

Според проф. Радунчева с този образ на змията нашите предци са искали да ни кажат за връзката между хората и боговете, каквато са змиите. Змията в онова време е натоварена с много различни функции. В обекта край Сърница змиите са обградили хълма, т.е. пазят го.

Друго: имат астрономически аспект, понеже под змийските глави се забелязват небесни тела. Което означава, че змията е „глътнала” хълма, подобно на „Малкия принц” на Екзюпери, където боата гълта слон. Възможно е змията да се тълкува и като двигател на времето, смята проф. Радунчева.

На места тя е позната като пазител на свещените кости, тя е символ и на плодородие. На Белинташ например е открит барелеф, който изобразява тяло на човек и глава на змия, на шията му виси човешка маска, което предполага, че змията си сменя образа. Счита се още, че змията наказва грешното действие и пази реда.

В Източна Гърция има барелеф на човешка фигура със змийско лице, което дава основание на учените да го свържат отново с Мала Азия, която според тях е люлката на човешката цивилизация. Светилища от този род има още в Италия, Испания и по Босфора.

Това, според проф. Радунчева, дава идея за цялостна светилищна система. Което означава, че ние сме част от една много голяма цивилизационна общност. По това време Европа не познава такова нещо, коментира проф. Радунчева.

Наесен, когато листата окапят, ще може да се види повече от Храма на свещената змия край Сърница. Предполага се, че тогава в основата на комплекса могат да бъдат намерени керамики. Любопитно е да се отбележи, че две каменни змии са открити в Симеоновград, най-близкото такова място до Минерални бани.

Сечивата, използвани за дялане на фигурите, са безспорно камък и кремък, твърди проф. Радунчева и това е било така до откриването на метала към 4-тото хилядолетие.

Навсякъде, където има светилища, е измервана магнитна аномалия. Вероятно неслучайно в Змийския град има и пещера нависоко в скалите, които се извисяват на 40-50 метра височина. Тези хора са познавали отлично всяка звезда, както и къде се намира, знаят безгрешно къде се намира всеки остров в Егейско море, откъдето са се връщали в Мала Азия, смята проф. Радунчева. Според нея хората от онзи период са имали тайно познание, свързано с духовния живот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Даниел си взе малък апартамент, отвори тайника на пода и откри нещо страховито
Next: Къщите, които подлудиха целият свят: Eвтини са, строят се за 1 ден и имат 50 години гаранция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.