Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново режат ламарини, отново вият сирени. Този път на място е загинала младата
  • Новини

Отново режат ламарини, отново вият сирени. Този път на място е загинала младата

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
ksakskkaktkats.jpg

Жена загина при тежка катастрофа рано тази сутрин край Русе, съобщи регионалният говорител на МВР Даниела Малчева.

Сигналът за инцидента е подаден към 4:10 часа.

При първоначална информация бус с българска регистрация, в който пътували двама мъже и жена, се движел от Русе към Мартен, когато се блъснал в спрял тежкотоварен камион с турска регистрация.

Веднага на място пристигнали екипи на полицията и на „Спешна помощ“.

Не изпускай тези оферти:

При удара жената в буса е загинала. Шофьорът е откаран в болница с контузия на главата. Другият пътник е прегледан на място от медицински екип. Той е отказал да бъде откаран в болница.

Пробата за алкохол на водача на буса е отрицателна. Пътят от Русе към Мартен, който е част от главния път за Силистра, е затворен за движение.

За автомобилите е организиран обходен маршрут, а камионите изчакват на място.

Още криминални:

44-годишният Ахмед Айвазов, който след употреба на алкохол блъсна и уби полицейския служител Генади Троев (на снимката) от Стралджа, остава за постоянно в ареста. Това реши съдът след искане на Окръжната прокуратура в Ямбол.

Припомняме, че Айвазов е обвинен за това, че при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение, след което е допуснал пътнотранспортно произшествие с полицай, изпълняващ служебните си задължения. Обвиняемият е управлявал превозното средство в пияно състояние. Престъпното деяние е осъществено на 26 септември на пътен участък между Стралджа и ямболското село Маленово.

По време на разследването е установено, че загиналият униформен е бил част от патрул, проверяващ незаконно пребиваващ у нас чужд гражданин. Управляваният от обвиняемия автомобил го е блъснал по време на проверката.

Определението на Ямболския окръжен съд може да бъде обжалвано пред Бургаския апелативен съд.

Още криминални:

Задържаха сина, убил майка си в Пазарджик. 41-годишният Даниел Машев се укри и в продължение на няколко часа активно бе издирван от полицията в областния град.

Той е бил открит в село край Пазарджик. Наркозависим е и на 41 години. Майка му е на 74-годишна възраст. Тялото ѝ е било открито в петък сутринта от съпруга ѝ.

Смятаният за извършител на извършеното по-рано днес жестоко убийство на възрастна жена в Пазарджик е бил намерен пред църквата в пазарджишкото село Ляхово.

Това разказаха пред „Марица“ неволни свидетели на залавянето му. 40-годишният мъж бил забелязан от местни жители с кървав нож в ръка и със следи от кръв по дрехите и ръцете. Хората алармирали служители на частната охранителна фирма „Радио СОТ ДАИКС“. Гардовете бързо закопчали съмнителния мъж и го предали на полицията, а това, че всичко се разиграло точно пред църквата, вероятно е случайност.

Сигналът за убийството е постъпил около 12 ч., по първоначални данни е имало следи от насилие по трупа на жената, а обаждането е било от нейния съпруг. Незабавно на място са били изпратени екипи и е започнало издирването на сина на 74-годишната жертва. По данни на полицията синът системно е употребявал наркотици.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно от МВР: Спецполицаи арестуваха един от най-богатите българи
Next: Съдът пусна у дома 18-годишния шофьор-убиец в Шумен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.