Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Още от древността иглата служи като инструмент за шиене на дрехи.
  • Без категория

Още от древността иглата служи като инструмент за шиене на дрехи.

Иван Димитров Пешев декември 20, 2025
Screenshot_4

Още от древността иглата служи като инструмент за шиене на дрехи. Всъщност, фибата се смята за предшественик на познатата ни днес безопасна игла. Тя била създадена от шумерите – народ, който е живял през IV-III век пр.н.е. Шумерите са известни като цивилизация с високо ниво на развитие и образование. Не е изненадващо, че използвали фибите не само за практични нужди, но и като средство за самозащита и духовна сигурност. С времето този малък предмет започнал да има не само функцията да съединява тъкани – превърнал се е в своеобразен амулет срещу негативни мисли и злонамерени погледи. И днес безопасната игла продължава да се използва в различни вярвания и традиции, свързани със защита от зло око и негативни влияния.

Много хора закачат игла върху дрехите на новородени деца. Възрастните също често ползват този предмет, за да се опазят от лоши помисли и недоброжелателни хора. Открихме за вас интересен начин, с който можете да се предпазите от негативно влияние. Достатъчен е един малък предмет, за да се защитите, а резултатът може да бъде траен. Ритуалът, който ще опишем, е прост и достъпен за всеки, който усеща, че е обект на чужди лоши мисли или завист.

Защита от зло око и негативни влияния

За да извършите ритуала, следвайте стъпките внимателно. Изберете вечерен час, по възможност останете насаме, и вземете нова безопасна игла – няма значение дали е голяма или малка. Сварете вода и налейте чаша с вряла вода. Разтворете иглата и я пуснете във врялата вода. След това, шепнешком, произнесете следните думи: „Както горещата вода става ледена, така и гневът на врага ще изостане зад мен. Наистина!“

Оставете чашата с иглата на перваза на прозореца и я оставете там до сутринта. След като приключите с ритуала, си легнете и се опитайте да не мислите за нищо. Сутринта, когато се събудите, вземете чашата, извадете иглата и излейте водата навън, директно в пръст.

Важно е да не изливате тази вода в мивката или канала, както и да не поливате домашни растения с нея. Водата трябва да напусне дома ви и да попадне в земята. Докато изливате водата, повторете същите думи, като ги промените леко: „Както горещата вода стана ледена, така и гневът на врага остана зад мен. Наистина.“

След ритуала, иглата, която сте използвали, става ваш личен талисман. Може да я носите постоянно – закачена на дрехите или в чантата си. Не я давайте на други хора и не я предавайте нататък. Тази игла ще ви пази от лоши погледи.

Сила и продължителност на защитата

Енергията на този ритуал действа приблизително една година. Ако след това почувствате нужда, повторете ритуала с нова игла, а старата изхвърлете.

Човек винаги е търсил начини да се предпази от различни беди. Често неприятностите ни произтичат от чужда завист или негативни думи. Затова не е случайно, че всеки инстинктивно търси някаква форма на защита – дори на мисловно ниво.

В заключение, практиките с безопасна игла са част от по-широката традиция за защита от негативни влияния и се вписват естествено в народните вярвания. Дори и днес подобни ритуали намират своето място в ежедневието на много хора.

Continue Reading

Previous: За цялостно измиване на подовете в къщата добавям малко шампоан и сол към топла вода.
Next: Тъмна нощ, пронизана от студ и бурен вятър, сякаш бе изтръгната от страниците на мрачна приказка. Небето, затиснато от тежки облаци, нарочно криеше луната, оставяйки света на милостта на безпощадния дъжд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.