Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Падна една от най-големите световни мистерии, свързана със статуите на Великденския остров
  • Новини

Падна една от най-големите световни мистерии, свързана със статуите на Великденския остров

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
sstisairaisrkaskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Многовековната мистерия, свързана с енигматичните статуи на Великденския остров (или Рапа Нуи), най-вероятно скоро ще бъде разрешена. Според ново изследване тези мълчаливи стражи са създадени, за да спомогнат за плодовитостта на почвата.

Изследователите от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, както и от Cotsen Institute of Archaeology и Easter Island Statue Project (EISP), концентрират усилията си върху археологическия обект Рано Рараку – кариера на източната част на този полинезийски остров.

Именно тук са и близо 95 процента от въпросните статуи на моаите. В основата си това е вулканичен кратер, който представлява по-малко от 1 процент от общата площ на острова, но въпреки това е служил като единствен източник на камъните, използвани за създаването на мегалитните скулптури на острова.

Изследователите обаче твърдят (въз основа на анализ на почвените проби в региона), че скалите на Рано Рараку не са обикновени камъни.

„Резултатите от химическия анализ на почвата разкриха нещо наистина необичайно – обяснява геоархеологът Сара Шерууд от Университета на Юга, в Сеуани, Тенеси – В нея откриваме наистина високи нива на съставки, които никога не бих предполагала, че ще ги има там, като калций и фосфор. Химията на почвата показва високи нива на елементи, които са ключови за растежа на растенията и са от съществено значение за високите добиви.“

Изследователите смятат, че най-вероятно кариерата е била индустриален обект, използван за производство и временно съхраняване на моаите преди изнасянето и транспортирането им до други места на острова. Въпреки това обаче близо 400 от статуите са останали именно тук, други пък са погребани в почвата, защитени от укрепени скални конструкции, което предполагат, че поставянето не е временно.

Причината според изследователите може да е тази уникално богата почва, допълва obekti.bg.

„Навсякъде другаде на острова почвата бързо се изтощава, ерозира, губейки елементите, които хранят растенията – обяснява Шерууд. – Но в кариерата, с постоянния нов приток на малки фрагменти от основната скала, образуващи се в процеса на разработка на кариерата, съществува перфектна система за обратна връзка с вода, естествен тор и хранителни вещества“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учени категорично: Не съхранявайте яйцата на вратата на хладилника
Next: Къде се намират Вратата на времето и Капаните на дявола, през които мистично изчезват хора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.