Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пак семейна касапница: Мъж опита да изнасили дъщерята на жена си, тя му отряза гениталиите
  • Новини

Пак семейна касапница: Мъж опита да изнасили дъщерята на жена си, тя му отряза гениталиите

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
zivievievielr.jpg

В момент на умопомрачение, 36-годишна жена е отрязва гениталиите на своя приятел с кухненски нож, след като той се опитал да изнасили 14-годишната й дъщеря в Индия.

По нейни думи тя е искала да му „даде урок“.

36-годишната майка се прибрала в дома си точно в момента, в който 32-годишния й приятел е опитвал да насили нейната непълнолетна дъщеря, съобщава Daily Mail.

ФБР разобличи Болдуин за смъртта на операторката: Дръпнал е спусъка, не е станало грешка

Не изпускай тези оферти:

Инцидентът се е случил в района на Махевагандж в Лакимпур Кхери, щата Утар Прадеш, на сто мили източно от Ню Делхи на 17 август.

Жената е живяла заедно със своя приятел през последните две години, след като се раздела със съпруга си алкохолик.

„Работих във фермата, когато се случи инцидентът“, разкрива тя пред Times of India.

Арестуваха две момичета в Индия, 12 полицаи ги изнасилиха в затвора

„За щастие се върнах вкъщи навреме и го хванах на местопрестъплението“, допълва майката.

Тя обяснила, че паникьосаният мъж дори се опитал да я нападне, докато се борила да защити дъщеря си от него.

„Донесох нож от кухнята и отрязах интимните му части, за да му дам урок. Не съжалявам за това, което направих“, казва още тя.

500-годишните живи мостове на Индия

Състоянието на мъжа е критично заради нараняванията и поради тази причина е в болница за лечение.

След престоя му в болничното заведение той ще бъде задържан в ареста.

Не е ясно дали на майката ще бъдат повдигнати обвинения.

Още крими от България:

20 август 2017 г. Късно вечерта викове на едно 11-годишно момиче отекват от асансьора на блок 108 в жк „Меден рудник“. Последни писъци за помощ, които обаче никой не чува и никой не реагира. Никол Йончева издъхва в локва от собствената си кръв и остава завинаги на 11.

Днес се навършват 5 години от бруталната касапница, което потресе цял Бургас. За тежкото престъпление бе обвинен и осъден 15-годишният тогава Иван Иванов от жк „Меден рудник“, пише Флагман бг.

До фаталната трагедия се стигна, след като двете деца са се уговорили в интернет да се качат на покрива на блок 108, за да пушат наргиле. Разследващите бяха категорични, че Иван е имал сексуални намерения, но Никол го е отхвърлила в асансьора и се подиграла с него, което е провокирало агресията му.

Иван е прерязал вътрешната сънна артерия и е причинил силна кръвозагуба и остра анемия, довела до смъртта на Никол. Тя е останала в съзнание след пробождането, достатъчно информативно е възприемала същността на ситуацията, в която се е намирала, виждала е изтичащата от раната кръв, била е затворена в кабината на асансьора, викала е за помощ. Осъзнавала е неизбежността на смъртта си, изживявала е тежки предсмъртни мъки.

Близките на момчето бяха категорични, че не Иван, а по-голям младеж е извършил убийството. Твърдяха също така, че Иван е с умствена изостаналост, много наивен и е невъзможно да посегне на някого, камо ли да убие.

Заключението на специалистите, изготвили съдебно-психиатричната експертиза на бургазлията, бе, че Иван е вменяем и може да носи отговорност за постъпките си и да разбира свойството и значението им.

Той получи присъда от ВКС 6 години лишаване от свобода, съдът определи и сумата от 150 хил. лв. като кръвнина, която трябва да се изплати на почернената майка на Никол.

Днес вече екзекуторът е на 20 години. От 21 август 2017 г. той е зад решетките, което означава, че е изтърпял 5 години от наказанието си и му остава само една година до свободата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На живо от село Дерик, касапницата е тотална: Огромен камион се заби в тълпата, 16 души загинаха
Next: Изненада! Линда Петкова взе децата и се прибра в Канада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.