Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Паника сред западните лидери, Путин ликува: Ердоган изненадващо се извъртя, това преобръща всичко
  • Новини

Паника сред западните лидери, Путин ликува: Ердоган изненадващо се извъртя, това преобръща всичко

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
rerjejdeog.jpg

Турция няма положително отношение към процеса за членство в НАТО на Швеция и Финландия, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от частната телевизия СиЕнЕн-Тюрк.

Ердоган говори след петъчната молитва днес. Той посочи, че Анкара следи развитията около Швеция и Финландия, но не разглежда положително процеса. „Нямаме положително мнение“, каза турският лидер, попитан какво мисли по въпроса.

Ердоган даде за пример подхода , който по думите му Гърция има към Турция, привличайки на своя страна НАТО.

„Турция не желае да направим втора грешка по този въпрос“, добави той.

„Освен това скандинавските страни, за съжаление, са едва ли не като гостоприемници за терористични организации“, каза Ердоган, според когото групировки като Кюрдската работническа партия (ПКК) и лявоекстремистката ДХКП-С намират убежище в страни като Швеция и Нидерландия.

„Поради тази причина не е възможно да имаме положително отношение по въпроса“, добави турският президент.

В същото време външната министърка на Швеция – Ан Линде, каза, че членството на страната й в НАТО ще има стабилизиращ ефект и ще бъде от полза за балтийските страни. Изявлението идва ден, след като съседна Финландия се ангажира да кандидатства за членство в алианса, предаде Ройтерс.

„Шведското членство в НАТО ще възпрепятства избухването на военни конфликти в Северна Европа“, обяви Линде пред журналисти при представянето на парламентарен доклад за националната сигурност.

Президентът и премиерът на Финландия направиха съвместно изявление вчера, в което призоваха за присъединяване към алианса „без отлагане“.

Очаква се Швеция да последва примера на Хелзинки и още в понеделник да подаде молба за членство в НАТО, отбелязва Ройтерс.

В представения днес парламентарен доклад се посочва, че Швеция ще бъде по-уязвима на атаки, ако остане единствената скандинавска страна извън НАТО, но и че може да има ответна реакция от страна на Русия.

Министърът на отбраната Петер Хултквист изтъкна, че Стокхолм е готов за действие при подобен развой.

Двете страни – Финландия и Швеция, се активизираха за членство в НАТО, след като избухна войната в Украйна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още мълчат за това: Русия е извършила брутална атака по Евровизия в Торино
Next: В жестока реч Лавров току-що уби всяка надежда за мир: Всички без изключение ще страдат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.