Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Парламентът ни никога не е удрял подобно дъно! Заваляха директни жлъчни заплахи, боят назрява!
  • Новини

Парламентът ни никога не е удрял подобно дъно! Заваляха директни жлъчни заплахи, боят назрява!

Иван Димитров Пешев юни 29, 2022
dunonnpapalrlr.jpg

С размяна на заплахи за „поставяне под запрещение“ започна пленарният ден, в отзвук от новината за изгонването на 70 руски дипломати за „несвойствени дейности“.

Премиерът в оставка спешно да бъде поставен под запрещение и да бъде задействана процедура за освидетелстване, отправи апел към главния прокурор лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Декларацията му от парламентарната трибуна беше провокирана от изгонването на 70 руски дипломати, което оповести вчера Петков. Според Костадинов това решение не е взето от МС, то еднолично взето от Кирил Петков и с това нарушава основния закон на страната.

„За тази негова приумица той няма решение на МС и е взето в отсъствие на министъра на външните работи. Това е рубо погазване на Конституцията, за което той носи персонална отговорност“, каза Костадинов. Той констатира, че Петков е опасен за България и нанася непоправими щети за всички българи, а масовото изгонване на руски дипломат и закриването на консулствата у нас е безпрецедентно и е последна мярка преди започване на война.

„Днес премиерът в оставка обслужва чужди интереси, заплашва националната сигурност на държавата, която и без това е разтресена от каскада от кризи“, предупреди още лидерът на „Възраждане“, като нарече Петков „случаен минувач във властта“. „Мотивровката на изгонването на дипломатите беше, че всеки, който защитава чужди интереси, трябва да напусне страната. Кога Кирил Петков и народните представители, които гласуваха предателството на Македония, ще напуснат страната?“, попита Костадин Костадинов.

Оказа се, че от „Демократична България“ са били информирани за изгонването на руските дипломати, разбра се от репликата на лидера на парламентарната група Христо Иванов. Още снощи пък лидерката на БСП заяви, че нейната партия не е информирана за това, нито коалиционният съвет.

„Решението, за което става дума, не е взето еднолично“, разкри Иванов. Обсъждано е на 18 май на МС и на коалиционен съвет“, обяви лидерът на „Да, България“. Той напомни, че желанието за прилагането на принципа за реципрочност на дипломатическите мисии на двете страни е налице отдавна. „Решението е подкрепено от ДБ, декларира Иванов. И посочи, че от неговата формация са настоявали за това от много дълго време.

„Смятаме, че то е закъсняло, но правилно. Ако някой трябва да бъде поставен под запрещение, това са представителите на „Възраждане“, каза от трибуната Христо Иванов.

Настимир Ананиев от ПП пък протестира, че за пореден път са били обидени български държавни институции, предвид заключението, че САЩ са събрали в Мадрид „своите васали“. „Не мога да разбера защо нарича президента Радев васал на американците, който бил привикан в Мадрид“, иронизира Костадинов депутатът от ПП. И напомни, че заедно с президента в испанската столица са и български министри.

След горещата размяна на реплики и обиди, депутатката от „Възраждане“ Искра Михайлова разкритикува председателя на НС Мирослав Иванов, че за пореден път си е позволил да допусне коментари на декларация на група. Това е погазване на правилника, отчете Михайлова и напомни, че и затова беше свален предшественикът му на поста Никола Минчев. Временният председател на НС обаче направи забележки за използването на обиден език и апелите за „запрещение“ и по време на изказването на Костадин Костадинов, и по време на отговора на Христо Иванов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Честито, започна се: Русия изсипва ада върху България в пряк отговор на смелата атака на Кирил Петков
Next: Асен се ококори като никога досега, трагедията ни връхлетя като цунами! Тъжни новини за България от Германия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.