Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Парламентът реши: Минималната пенсия скача с 10%, а добавката от 60 лева
  • Новини

Парламентът реши: Минималната пенсия скача с 10%, а добавката от 60 лева

Иван Димитров Пешев юни 25, 2022
parlarmreininla.jpg

След повече от два часа дебати бюджетната комисия реши от 1 юли да се увеличи минималната пенсия с 10%, а добавката от 60 лв. да бъде добавена към нея. Също така от 1 октомври се увеличава и таванът на максималната пенсия до 3400 лв., като така тя се изравнява с максималния осигурителен доход, предаде БНТ.

От ДПС, ИТН и ГЕРБ остро възразиха добавката от 60 лв. да бъде прибавена към пенсиите

„Ако сложим тази добавка 60 лв. в базата на пенсията, това означава, че тази константа, тази сума, която трябва постоянно да се получава, ще получават и тези, които имат принос от пенсионноосигурителната система и тези, които нямат такъв принос. Ето това е несправедливостта, която се задълбочава само“, коментира Любомир Каримански- председател на бюджетната комисия, ИТН.

„На практика се прие тази добавка да бъде вечна, защото се прие и текст, според който всяка една пенсия отпусната след 1 юли 2022 автоматично ще получава тези 60 лева. Така че със сигурност това ще изкриви системата и рано или късно най-вероятно ще се наложи да се вдигат данъци и осигуровки и това трябва ясно да се каже на хората“, коментира Деница Сачева от ГЕРБ-СДС.

Управляващите имат други аргументи.

„Според мен е положителна новина, доколкото аз не знам дали ще има в бъдеще финансов министър, който ще каже – тези 60 лева бяха ковид добавка, нека вече да отпаднат, примерно както се предлага от опозицията от 1 януари 2023. То пенсионерите ще се вдигнат на бунт, ако се случи такова нещо“, смята Владислав Панев, „Демократична България“.
Опозицията разкритикува и вдигането на максималната пенсия на 3400 лв.

„Това означава, че увеличението на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е с 26%, а увеличаването на максималния размер от 1 октомври – 3400 лв., е с близо 70%“, каза Хасан Адемов от ДПС.

„Таванът на максималната пенсия не е по никакъв начин изчислен, нито логически аргументиран и за мен е недопустимо таванът на максималната пенсия да бъде еднакъв с максималния осигурителен доход в България. Това никога не е било до до този момент. За първи път се случва – 3400 таван и 3400 лв. максимален осигурителен доход. Това дори в ЕС го няма“, коментира Любомир Каримански.
„Не е добра политика максималният осигурителен доход и максималната пенсия да бъдат равни един на друг, защото пенсията винаги е заместващ доход, няма как да бъде на размера на първото. Както правилно отбелязаха представителите на синдикатите, при такъв размер на пенсията максималният осигурителен трябва да бъде поне 8000 лева“, посочи и Деница Сачева.
От тройната коалиция не се съгласиха и с тези аргументи.

„Колкото до увеличаването на максималната пенсия до 2000 лева – първо, от 1 юли и до 3400 – от 1 октомври, това е добре, доколкото създава стимул на сега работещите хора да се осигуряват на реалните си доходи, тъй като те видимо ще могат да получават една доста добра пенсия, ако го правят това“, каза Владислав Панев.

Управляващите изразиха оптимизъм, че бюджетната актуализация ще бъде приета още следващата седмица.

„Чуха се коментари, че едва ли не е работа на парламента да работи, това беше на ДПС. Аз искрено вярвам, че парламентът трябва да е тук, за да работи за хората“, смята Венко Сабрутев от ПП.
А от опозицията изчислиха, че предложените от тройната коалиция промени ще струват следващата година 3,7 млрд. лв. на данъкоплатеца.

За вторник е насрочено извънредно заседание на парламента, на което да бъдат приети на второ четене бюджетите на НОИ и НЗОК.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев каза кой ще номинират за премиер
Next: Луна изгрява като нов спасител на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.