Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионер се обеси на терасата си в Бургас, изчакал жена му да излезе
  • Новини

Пенсионер се обеси на терасата си в Бургас, изчакал жена му да излезе

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
burasgasubasuugas.jpg

Възрастният мъж бил с влошено здравословно състояние, оплаквал се е от болки в корема и проблеми с простатата

Възрастен бургазлия сложи край на живота си, след като увисна на бесило от терасата на жилището си, съобщава „Днес България“ от мястото на инцидента, предава Флагман.бг.

78-годишният Толбухин е изчакал съпругата му да отиде до магазина, след което написал предсмъртното си писмо, направил бесилка на терасата и увиснал на нея за ужас на съседите си. Трагедията се разиграва в блок 85 в бургаския квартал „Славейков“.

Пенсионерът бил с влошено здравословно състояние, оплаквал се е от болки в корема, имал и проблеми с простатата. Екип на Спешна помощ пристигна на място почти веднага, но не успя да реанимира Толбухин.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Служители на РУ-Самоков са издирили малолетен шофьор, избягал при опит за проверка, съобщиха от МВР-София.

Работата по случая започнала след като при извършване на обход служители на Участък „7-ми квартал“ засекли лек автомобил с видимо малолетни водач и пътници. Униформените веднага подали звуков и светлинен сигнал за спиране, при което автомобилът рязко спрял, а пътуващите в него побегнели към махалата.

Предприети били незабавни оперативно-издирвателни действия, в хода на които криминалистите бързо установили тяхната самоличност. От извършените справки станало ясно, че регистрационните табели са издадени за друго МПС.

Пред полицейските служители 13-годишният шофьор признал, че е управлявал автомобила, а регистрационните табели поставил непосредствено преди да потегли. Материалите по случая са докладвани в прокуратурата с оглед прилагане разпоредбите на чл. 61 от НК.

Още криминални новини:

Пловдивският апелативен съд потвърди решението на Окръжния съд в Пазарджик за екстрадицията на Иван Тилев.

Магистратите прецениха, че не са налице основания за отказване на европейската заповедта за арест, защото досъдебното производство не е образувано в България, пише blagoevgrad24.bg.

23-годишният българин ще бъде екстрадиран в Германия заради обвинения за участие в международна схема за финансови измами. Той е работил в кол център на международна компания. В момента е в затвора. Близките му настояват българската държава да се застъпи за него и делото да се гледа тук.

През лятото на 2019 година Иван Тилев намира в интернет обява за работа в кол център с немски. Обещани са му много добра заплата и бонуси за брой привлечени клиенти. Той сключва договор с фирмата работодател „Тийм ъп груп“.

Има издадена европейска заповед за ареста на Иван. Обвинен е, че е навредил на клиенти в Германия, като ги е заблуждавал да инвестират големи суми пари в различни финансови инструменти. Според обвинението е нанесъл щети за 678 хиляди евро, а цялата компания – за 14 милиона евро. Следва бързо дело. Роднините на обвиняемия протестират.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страх тресе Благоевград: Хора мрат като мухи! Само за 2 дни внезапна смърт покоси
Next: Голям скандал тресе ДБ! Коалицията пред разпад заради фаталната Кристина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.