Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите ликуват! Ето какво става с добавките и пенсиите от 1 юли 2022 г.
  • Новини

Пенсионерите ликуват! Ето какво става с добавките и пенсиите от 1 юли 2022 г.

Иван Димитров Пешев юни 2, 2022
likkkapension.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Всички пенсии ще се вдигнат с 6,1% по швейцарското правило от 1 юли 2022 г. Това обяви министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков пред депутати в парламента.

Няма пенсионер с по-малка пенсия от декемврийската, категоричен бе той. От изказването на Гьоков обаче стана ясно, че в действителност над 1 млн. пенсионери са били ощетени и парите им ще бъдат възстановени с февруарските плащания. Така с нова индивидуална добавка парите, които ще бъдат изплащани до юни ще бъдат изравнени с тези от декември.

„Няма пенсионери с по-ниски пенсии. Има пенсионери, които са получили по-ниска сума спрямо декември след намаляването на Ковид добавката. Декември получиха 120 лв. добавка, а от януари тя е 60 лв. При половината пенсионери увеличението не е компенсирало намалението от 60 лева. Това касае основно по-ниските пенсии“, заяви председателят на социалната комисия в парламента Искрен Арабаджиев в ефира на BGONAIR.

12,5% е средното увеличението на пенсиите, но всеки пенсионер е получил различно увеличение, в зависимост от натрупаните години стаж, стана ясно още от думите му.

„На извънредното заседание на комисията във вторник разбрахме, че сумата, с която трябва да помогнем на получилите по-малки пенсии, е в размер на 17 млн. лв. Което е много малка сума сравнено с бюджета на НОИ за пенсии. Това е можело да бъде установено, но най-вероятно не е била подадена коректно информация от НОИ. Анализът на Министерството на финансите беше да няма пенсионер, който да получи по-ниска сума. Има изготвен механизъм, с който със задна дата, от 1 януари, пенсионерите, получили по-ниска сума, ще бъдат компенсирани февруари месец“, обясни Арабаджиев пред Bulgaria ON AIR.

Той изтъкна, че Ковид добавката, която е до юни месец, е много важна за пенсионерите и затова политиката на правителството е била да се получи такова увеличение на пенсиите, с което постепенно добавката да бъде включвана в пенсиите. Проблемът бил, че има много ниски и много високи пенсии.

„Ще мислим за вариант да се отдели Ковид добавката към Агенцията за социално подпомагане, за да е ясно на пенсионерите, че от НОИ плащат пенсия, а добавката е социално подпомагане, което не зависи от приноса им в системата“, съобщи Арабаджиев и добави, че се обмисля ново увеличение на пенсиите от 1 юли.

Ресурсът за това ще бъде заделен при актуализацията на бюджета през лятото. Предвиждат се също компенсации и за родителите на деца под 3 години.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Нова известна верига хранителни магазини стъпи у нас, вижте заплатите
Next: Полковник от БНА: Ако Турция ни нападне, запасняците от Елхово ще превземат Истанбул за 12 часа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.