Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите питат ужасени: Как ще зимуваме с тези ниски пенсии?
  • Новини

Пенсионерите питат ужасени: Как ще зимуваме с тези ниски пенсии?

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
peiasnoasonaisnsnn.jpg

Защо пак богопомазаните с високи пенсии получиха увеличение, а тези с малки пенсии – нищо, нито лев отгоре.

Да му мислят как ще се отопляват, как ще си купуват лекарства , какво ще ядат при два пъти скочилите цени на храни, ток, отопление и всичко останало. Как ще зимуват тези хора? Как ще посрещат празници с 400-500 лева?

Мислят ли политиците за това? Така ли искат да карат старините си техните родители? Нека родните депутати, свикнали на охолство и екстри, се опитат да изкарат няколко месеца с една пенсия, да ги видим.

Вместо да се погрижат за най-възрастните и беззащитните, те по цял ден се джафкат в Народното събрание. Това е подигравка с народа.

Не изпускай тези оферти:

Само в България има такъв хаос. И каква е тази формула за увеличение на пенсиите – за едни има, за други – не. В чужбина автоматично се увеличат пенсиите само за това, че хората са навършили 70-80 години, независимо от размера на пенсията.

Тук, в България, нищо не е обмислено както трябва. За вдовец има начисления върху пенсията, а за сами майки и бащи, отгледали децата си, останали самотни през целия си жизнен път и се пенсионирали самотни – никой не мисли за тях.

С какво те са по-различни от един вдовец?!
 
В. Василева, в. „Ретро“

Нетните активи на универсалните пенсионни фондове, в които се събират парите ни за втора пенсия, продължават да намаляват, като към края на септември възлизат на 15,644 млрд. лева. Това показват данните на Комисията за финансов надзор. За сравнение в края на август те са в размер на 16,236 млрд. лева или са намалели с близо 592 млн. лв.

В края на миналата година нетните активи на универсалните пенсионни фондове бяха над 16,743 млрд. лева, като за година са се стопили с близо 1,1 млрд. лева.

Средната сума, която са натрупали осигуряващите се в универсалните пенсионни фондове, е 3986 лева към края на септември и намалява спрямо предходните месеци като през август средната натрупана сума в партидите е била почти 4138 лева, през юли – 4194 лева, а в края на 2021 г. – 4319 лева.

Ако вземем само хората, които са правили вноски през последните 12 месеца, то средната сума, натрупана в партидите е 5 348 лева в края на септември и отново е по-ниска от тази за август – 5549 лева и юли – 5 619 лева. Спрямо края на миналата година тя е намаляла с близо 450 лева, когато в партидите е имало средно по 5 805 лева. Според закона пенсионните фондове са длъжни да изплатят брутните вноски на всеки човек, така че когато се пенсионира, той ще получи най-малко това, което е внесъл.

Универсалните фондове са начислили и изплатили за 9 месеца от началото на годината за втори пенсии 40,224 млн. лева, като 609 хиляди лева са средствата за еднократно изплащане на осигурени лица, 3,95 млн. лева са за еднократно или разсрочено изплащане, а 35,66 млн. лева са за изплащане на наследници, показват данните на КФН. 

Изчезват ли парите ни за втора пенсия

Средната вноска на един работещ в УПФ стига 83,20 лева през септември, като за деветмесечието е 82,61 лева. при 72,54 лева за деветте месеца на миналата година. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към края на септември е 4 900 034 души, като нарастват за година с 1,5 на сто.

Към края на септември фондовете изплащат втори пенсии на 10 150 души, от които 966 пенсионери взимат пожизнени пенсии, а 9 184 получават разсрочени плащания. Това са хора, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове, навършили са пенсионна възраст и средствата им са прехвърлени във фондовете за извършване на плащания.

През деветмесечието на 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1,022 млн. лв. за пенсии, 13,049 млн. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 66 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2022 г. възлизат на 221 млн. лева. Нетният финансов резултат на дружествата за периода е в размер на 54,56 млн. лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Издирва се! Някой знае ли къде е Марина, изчезнала след парти в Студентски град
Next: Спасител каза: Ето какво е спасило Сашко сам в гората

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.