Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пийте вода с оцет и сода за хляб преди хранене и вижте какво ще се случи
  • Новини

Пийте вода с оцет и сода за хляб преди хранене и вижте какво ще се случи

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
vodasodoasoceocett.png

Благодарение на многото и различни методи за лечение, много пациенти получават много добър резултат, без проявата на каквито и да било странични ефекти

Винаги, когато имаме здравословен проблем, веднага посягаме към лекарствата. В същото време обаче в повечето случаи те само потискат симптомите, но и не лекуват причината за това състояние.

Все пак съществува алтернатива в лицето на природната медицина. Благодарение на многото и различни методи за лечение, много пациенти получават много добър резултат, без проявата на каквито и да било странични ефекти.

Пример за подобно лечение е ябълковият оцет и содата за хляб, които заедно се превръщат в мощно средство. Преди да прибегнете към тях обаче, трябва да знаете, че натуралният ябълков оцет е мътен и не трябва да е пастьоризиран, тъй като при процеса губи хранителната си стойност и лечебните си свойства.

Не изпускай тези оферти:

Как да си направите лечебната смес:

Лечебната смес се състои от 6 супени лъжици ябълков оцет, 1 чаена лъжичка сода за хляб и 3 чаши топла вода, като приемът и е разделен на три пъти през деня.

Сутрин на гладно, още със ставането или поне половин час, преди закуска се приема първата доза, втората доза се пие половин час, преди обяд, а третата половин час, преди вечеря. Но как и за какво може да ни бъде полезна тази лечебна смес и какви са ползите от нея?

1. Приемането на смес от ябълков оцет и сода за хляб, балансира стомашното рН, подобрява храносмилането и служи за справяне със стомашните киселини. Оцетът регулира киселиността, а содата за хляб регулира алкалността в стомашно-чревния тракт, а това спомага за балансирането на рН в тялото ни.

2. С приемането на смес от ябълков оцет и сода за хляб можете да се справите и с редица проблеми в устната кухина. Тя ще се справи с кървящите венци, лошия дъх и ще премахне натрупаната по зъбите плака.

3. Приемането на сода за хляб и ябълков оцет подпомага работата на храносмилателната система и предотвратява появата на киселини.
4. Сместа се справя с проблемите, възникнали от получилият се дисбаланс между холестерола и триглицеридите.
5. Содата и оцетът спомагат и за отвеждането на токсините от организма, натрупали се в следствие на диети или стрес.

6. Предотвратява задържането на течности и регулира нивото на вода в кръвта, като подпомага естествения лимфен дренаж.

7. Приемането на ябълков оцет и сода за хляб спомага за постигането на още по-добри резултати, при провеждането на диети за отслабване, като ни помага да се преборим с чувството на глад и помага за по-доброто усвояване на храната.

8. Чрез приема на комбинация от ябълков оцет и сода за хляб, можете да понижите нивата на артериалното налягане и да се справите с различни видове проблеми, свързани с дихателната система. Статията има информативен характер и не замества консултация с лекар или специалист-диетолог!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 200 лева коледен бонус у нас, в Германия – над 2700 евро
Next: Делян Добрев от ГЕРБ заплаши Кирил и Асен: Ще лежите в затвора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.