Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Плащанията до 100 лева през телефона минават в нов режим до края на годината
  • Новини

Плащанията до 100 лева през телефона минават в нов режим до края на годината

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
sfdvdsfbfgbdgnhghjmhj.png

В края на 2023 г. 28 доставчици на платежни услуги осигуряват възможност на своите клиенти да получават незабавни плащания в рамките на 10 секунди, като 17 от тях осигуряват на своите клиенти и услугата да нареждат незабавни плащания. Това съобщава Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на „БОРИКА“ в бюлетина на Асоциация на банките в България, предаде „Парите ни“.

В процес на сертификация за изпращане на незабавни преводи са още 8 доставчика. Броят на незабавните кредитни преводи надмина 1 млн. лв. месечно, като тенденцията е към нарастване. През 2023 г. броят на незабавните плащания е 11,2 млн. или в сравнение с 2022 г. броят им е нараснал близо десет пъти.

Незабавните преводи blink P2P по мобилен номер вече се предлагат от 7 доставчика на платежни услуги, а 8-ият ще се включи до дни. Така, пазарният дял на доставчиците на платежни услуги, които я предлагат, ще достигне 75% до края на годината.

За потребителите има редица предимства като това, че доставчиците ще предложат услугата за преводи до 100 лева без такса от 2 април до края на 2024 година.

Най-новата услуга с добавена стойност за потребителите е blink parking, обяснява Вичев. Тя дава устойчиво решение за дигитализация на градския транспорт и паркирането в общините в България, което подобрява градската среда. Услугата, освен иновативна, е улеснение за всички – както за общината, така и за нейните граждани и гости, защото им предоставя още един алтернативен и лесен начин на плащане за услуги в градската мобилност.

Към днешна дата за предлагане на blink parking като услуга, са сключени договори за паркиране в зона с 65% от общините в страната, като се очаква покритието да достигне 75% до края на 2024 г. Целта е в предлагането на услугата да се включат всички общини в България.

По думите на изпълнителния директор на „БОРИКА“ следващите стратегически важни проекти, които стартирали съвместно с Българска народна банка, са свързани с миграцията на банките участници в платежната система БИСЕРА7-EUR към новата платежна инфраструктура в евро, чрез която ще бъде осигурена пълна SEPA достижимост на кредитните преводи в евро и стартиране на незабавни плащания в евро.

Промените в платежната система БОРИКА, обслужваща платежни операции, свързани с карти, са друг важен аспект в контекста на приемане на еврото като законно платежно средство в Република България, пише Pariteni.bg. С миграцията към евро, системата за брутен сетълмент в реално време – RINGS ще спре да функционира, в резултат на което сетълментът на местните трансакции, инициирани с карти, ще започне да се извършва в TARGET, където платежна система БОРИКА ще бъде регистрирана като спомагателна система и ще продължи да нетира взаимните задължения между участниците, заедно с начисляването на прилежащите междубанкови такси на трансакциите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Министърът на финансите с решителна стъпка за еврото
Next: Антон Кутев: С тези 100 лева се подиграха с възрастните хора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.