Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По 6 хиляди лева плащат пенсионерите за лечение, което миналата година плащаше държавата
  • Новини

По 6 хиляди лева плащат пенсионерите за лечение, което миналата година плащаше държавата

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
vsdfbvfsbfdngfmhjm.png

Пациенти с Паркинсон, предимно пенсионери, са принудени да заплащат по около 6000 лв. за иновативно лечение на болестта, което до миналата година е било покривано от здравната каса, но финансирането е спряно.

Става въпрос за хората, които се нуждаят от операция за имплантиране на устройство за дълбоко-мозъчна стимулация или за подмяна на батерията на устройството, предаде БНТ.

Евда Бирова – Кръстева е диагностицирана с Паркинсон през 2006 г. Веднага започва лечение, което 13 години следва стриктно. С годините обаче ефектът на лекарствата отслабва, а с това и състоянието ѝ се влошава.

През 2019 г. Евда се запознава с д-р Минкин, който ѝ представя иновативен подход в лечението на болестта – дълбока мозъчна стимулация – метод за облекчаване на симптомите на хората с Паркинсон. И връща надеждата за нормален живот на Евда.

„Той ми предложи този вариант. Имаше известни проблеми тогава със заплащането. Но някъде за месец-два се уредиха нещата със Здравната каса и тази операция, която е много скъпа, всъщност стана достъпна … за повечето хора, които имат нужда от нея“, разказва Евда Любенова Бирова – Кръстева.

„В началото резултатът беше зашеметяващ, тоест – тя ходеше много по-добре, имаше много по-добри движения, абсолютно сама се обслужваше. Почти нямаше офф моменти“, разказва дъщеря ѝ Мария Кръстева.

В края на миналата година, обаче, състоянието на Евда се влошава заради изразходваната батерия на устройството. В края на декември семейството на Евда предприема стъпки за подмяна на батерията.

През януари месец тази година е насрочена процедура. Евда, обаче, разбира, че от началото на годината НЗОК вече не покрива тази дейност. И започват големите притеснения, защото семейството няма финансовата възможност.

„За хората, които вече са направили тази крачка – да си имплантират устройството за дълбока мозъчна стимулация, за съжаление, освен да съберат парите, друг вариант няма. Аз се надявам за нас или поне за бъдещите пациенти, които се нуждаят от дълбока мозъчна стимулация или пък от смяна на батерията след вече направена интервенция, Касата да покрива всичко – да покрива и консумативите, да няма такива големи заплащания, защото повечето хора, които се оперират са пенсионери по възраст или по болест и сумата е непосилна“, казва Мария Кръстева, дъщеря на Евда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добавки за всички пенсионери за Великден и отлагане на либерализацията на тока от 1 юли, иска БСП
Next: Варненец си напазарува от Билла, погледна КАСОВАТА БЕЛЕЖКА и се хвана за главата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.