Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По 6 хиляди лева плащат пенсионерите за лечение, което миналата година плащаше държавата
  • Новини

По 6 хиляди лева плащат пенсионерите за лечение, което миналата година плащаше държавата

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
vsdfbvfsbfdngfmhjm.png

Пациенти с Паркинсон, предимно пенсионери, са принудени да заплащат по около 6000 лв. за иновативно лечение на болестта, което до миналата година е било покривано от здравната каса, но финансирането е спряно.

Става въпрос за хората, които се нуждаят от операция за имплантиране на устройство за дълбоко-мозъчна стимулация или за подмяна на батерията на устройството, предаде БНТ.

Евда Бирова – Кръстева е диагностицирана с Паркинсон през 2006 г. Веднага започва лечение, което 13 години следва стриктно. С годините обаче ефектът на лекарствата отслабва, а с това и състоянието ѝ се влошава.

През 2019 г. Евда се запознава с д-р Минкин, който ѝ представя иновативен подход в лечението на болестта – дълбока мозъчна стимулация – метод за облекчаване на симптомите на хората с Паркинсон. И връща надеждата за нормален живот на Евда.

„Той ми предложи този вариант. Имаше известни проблеми тогава със заплащането. Но някъде за месец-два се уредиха нещата със Здравната каса и тази операция, която е много скъпа, всъщност стана достъпна … за повечето хора, които имат нужда от нея“, разказва Евда Любенова Бирова – Кръстева.

„В началото резултатът беше зашеметяващ, тоест – тя ходеше много по-добре, имаше много по-добри движения, абсолютно сама се обслужваше. Почти нямаше офф моменти“, разказва дъщеря ѝ Мария Кръстева.

В края на миналата година, обаче, състоянието на Евда се влошава заради изразходваната батерия на устройството. В края на декември семейството на Евда предприема стъпки за подмяна на батерията.

През януари месец тази година е насрочена процедура. Евда, обаче, разбира, че от началото на годината НЗОК вече не покрива тази дейност. И започват големите притеснения, защото семейството няма финансовата възможност.

„За хората, които вече са направили тази крачка – да си имплантират устройството за дълбока мозъчна стимулация, за съжаление, освен да съберат парите, друг вариант няма. Аз се надявам за нас или поне за бъдещите пациенти, които се нуждаят от дълбока мозъчна стимулация или пък от смяна на батерията след вече направена интервенция, Касата да покрива всичко – да покрива и консумативите, да няма такива големи заплащания, защото повечето хора, които се оперират са пенсионери по възраст или по болест и сумата е непосилна“, казва Мария Кръстева, дъщеря на Евда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добавки за всички пенсионери за Великден и отлагане на либерализацията на тока от 1 юли, иска БСП
Next: Варненец си напазарува от Билла, погледна КАСОВАТА БЕЛЕЖКА и се хвана за главата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.