По време на подписването нещо помръдна под роклята на булката! Младоженецът пребледня – всички гости ахнаха…
Шум от гласове изпълни просторната зала, където всеки момент трябваше да се състои церемонията. Гостите шепнеха, оглеждаха се, някои вече бяха успели да направят няколко снимки с телефоните си. Атмосферата беше радостна, лека, пълна с очакване.
Булката стоеше до младоженеца, държейки ръката му. Изглеждаше безупречно – роклята ѝ се спускаше елегантно по фигурата, дългият ѝ воал стигаше до пода. Но въпреки щастливата усмивка, в погледа ѝ проблясваше сянка на тревога.
— Всичко ще бъде наред — прошепна тихо младоженецът, стискайки пръстите ѝ.
Тя кимна, но изведнъж…
Нещо се раздвижи.
Не някъде встрани. Не зад гърба ѝ. Под роклята ѝ.
Рязко, едва доловимо движение – сякаш нещо или някой се намираше там, сред гънките на плата.
Булката потръпна и неволно отстъпи назад. Младоженецът забеляза реакцията ѝ и се намръщи:
— Какво има?
Но преди тя да успее да отговори, движението се повтори – този път по-осезаемо. Тъканта на роклята леко се раздвижи, сякаш под нея нещо се беше скрило.
Гостите замръзнаха.
Една от шаферките прикри устата си с ръка. Възрастна леля се прекръсти. Въздухът натежа от напрежение.
Младоженецът пребледня.
Булката не смееше да помръдне – страхът я скова, студени тръпки пробягаха по гърба ѝ.
И тогава…
Шумолене.
Едва доловимо, но достатъчно, за да няма съмнение – нещо беше там, под роклята ѝ, в този момент.
— Това… това шега ли е? – измърмори кума, оглеждайки се нервно.
Но никой не се смееше.
Всички затаиха дъх, чакайки да видят какво ще се случи.
И в този миг…
Роклята се раздвижи толкова рязко, че нямаше как да не се забележи!
Булката изпищя и, без да се замисли, направи крачка назад, повдигайки полите на роклята.
Гостите ахнаха още по-силно, младоженецът стисна юмруци, а чиновничката застина с печата в ръка.
Изпод снежнобелия плат, размахвайки го нагоре, със съскащ звук изхвръкна… черно същество!
Някой извика, някой се дръпна назад, разливайки чаши с шампанско. Булката в паника подскочи към младоженеца и се вкопчи в ръката му.
— А-а-а! Какво е това?!
Съществото, направило няколко подскока по паркета, внезапно спря, нервно раздвижи опашка и… изведнъж измяука!
Настъпи тишина.
Младоженецът премигна. Булката, гледайки изплашените лица на гостите, не можеше да повярва на очите си – пред нея, точно на пода, седеше малко черно котенце.
— Котка?! — възкликна някой от гостите.
Младоженецът погледна булката с пълно недоумение:
— Защо под роклята ти имаше коте?!
Булката отвори уста, опитвайки се да каже нещо, но изведнъж от тълпата се чу виновен глас:
— Ъъъ… май е мое!
Всички се обърнаха. Отпред стоеше по-малката ѝ сестричка – петгодишно момиченце, което стискаше в ръце плюшено зайче.
— Не исках да го оставям сам вкъщи… Скри се в кошницата с воала… Мислех, че е излязъл!
Гостите избухнаха в смях. Напрежението се стопи, младоженецът въздъхна облекчено, а булката, все още леко шокирана, се наведе и внимателно взе котето на ръце. То измяука жално и се сгуши в дланта ѝ.
— Е, здравей, пухкав свидетел — засмя се тя.
Чиновничката поклати глава и с лека усмивка каза:
— Е, надявам се, че няма други, които искат да възразят срещу този брак?
Залата избухна в смях. Младоженецът и булката се спогледаха и най-накрая се засмяха заедно с всички.