Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Под обсада! Във Варна е страшно – престрелка между полицаи и бандит. Има ранени
  • Новини

Под обсада! Във Варна е страшно – престрелка между полицаи и бандит. Има ранени

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
poliiaisciasc.jpeg

Задържаха 27-годишен рецидивист, който опитвал да отвори паркиран автомобил във Варна. При пристигането на мястото органите на реда установили мъж, който бил видимо под влияние на упойващи вещества, съобщиха от МВР.

По първоначална информация същият не се подчинил на разпореждането им да остане на място и побягнал. Полицаите прибегнали до помощни средства – електроди, за да задържат нарушителя, но мъжът се откъснал и продължил бягството си.

Служителите на реда произвели два предупредителни изстрела със стоп патрони и трети, с който улучили беглеца в областта на коляното и така го забавили, пише Нова ТВ.

Стигнало се до използване и на физическа сила. Вследствие на схватката единият полицай е с наранявания, а колегата му е със спукване на дясна ръка. По-късно униформените установили и самоличността на извършителя, който се оказал жител на Провадия, известен на МВР, осъждан за взломни кражби, наркозависим.

Не изпускай тези оферти:

У задържания е намерено пакетче с кристалообразно вещество.

Още криминални новини:

За грабеж на 70 хил. евро, които задигнал от отровена от него жена, и за смъртта на любовника на майка си е разследван подсъдимият за убитите и нарязани съпрузи, открити в езерото край Негован през лятото на 2019 г.

Първото престъпление, за което е разказвал Пламен Шляпашки пред познати, е отпреди около 15 години. Тогава неговата майка имала интимен приятел. Шляпашки обаче не го харесвал. Затова по собствените му твърдения го ликвидирал.

“Дразнеше ме и му видях сметката”, похвалил се мъжът на Георги Нанчев, с когото работили заедно в строителството. Двамата са подсъдими за смъртта на пенсионерите Йордан и Мариана Атанасови. Смята се, че затова и Нанчев е предложил именно на Шляпашки да убият съпрузите. Дали наистина Пламен е убил приятеля на майка си, не е ясно. По случая е открит само черепът на мъжа. По него обаче нямало следи от удари, нито от куршуми или други травматични увреждания по костите. Затова разследването се води за склоняване към самоубийство.

Другият случай, по който дори има показания на анонимен свидетел, назовал Шляпашки, е за отравяне, грабеж и последвала смърт. Той е от София и става дума за жена, чийто дом мъжът ремонтирал. Докато местел мебелите, за да боядиса стена, от един от шкафовете изпаднала пачка с евро. Тогава според показанията на анонимния свидетел Шляпашки решил да обере собственичката на дома Цветанка Стоянчева. Вместо да я убива, я отровил на 8 септември 2018 г. Тя изпаднала в безсъзнание. Докато била в несвяст, Шляпашки задигнал 70 хил. евро и папка с нотариални актове. Жената не се съвзела и починала на 17 септември.

Тогава никой не подозирал нищо. Семейството ѝ не обявило липсата на парите и нотариалните актове. Смятали, че тя просто ги е скрила и ще ги намерят. След няколко месеца обаче разбрали, че се правят сделки с техни наследствени имоти. Едва тогава подали сигнал.

Така по делото се появил анонимният свидетел. Той назовал Шляпашки по 3 имена. Данните обаче не били достатъчни, за да бъде мъжът обвинен. Затова разследването за имотната измама и грабежа още е висящо. Имаше и искане за ексхумирането на Стоянчева, за да се види отровена ли е, но заради миналото време съдебни медици казали, че няма смисъл и молбата била отхвърлена.

За двата случая съобщил и Георги Нанчев, след като на 17 август 2019 г. той и Шляпашки бяха задържани за откритите месец по-рано нарязани, напъхани в бидони и захвърлени в езерото останки на Йордан и Мариана. Мъжът се надявал по този начин да сключи сделка с прокуратурата и да се размине с обвинение за убийството на семейството. Посочил, че джипа, с който закарали бидоните в Негован, Шляпашки си бил купил с парите от обира на бабата. Казал, че Пламен ги разстрелял, нарязал и самият той дал идеята за престъплението. Целта била двамата да ограбят съпрузите, които наскоро били продали имот и се жалвали от ниските лихви в банките. Затова двамата решили, че парите са в дома им на столичния бул. “Витоша”.

Според обвинението действително Шляпашки е стрелял, но подбудителят е Нанчев. Той бил близък с Йордан. Именно на Георги мъжът се жалил от лихвите. “На тия грипове дърти за какво са им пари”, запитал Нанчев и предложил двамата да бъдат убити. Мъжът не дал никакви неизвестни на разследващите подробности, свързани с грабежа и смъртта на любовника на майката на Шляпашки. Причината да се смята, че именно Пламен е стрелял, е, че оръжието, с което са застреляни пенсионерите – пистолет CZ 27, калибър 7,65 мм, заедно с пищов “Валтер” е открито в служебно помещение, ползвано от Шляпашки. Той имал и стара присъда за незаконно притежание на оръжие, съобщава 24 часа.

И макар да не е обвинен за грабежа и смъртта на гаджето на майка си, Шляпашки от над 2 години е подсъдим за двойното убийство заедно с Георги.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сбогом, Надя. Почина една от най-обичаните български актриси за последните няколко десетилетия
Next: Зловеща мистерия: Млада майка си тръгна след работа в Перник и изчезна безследно преди 8 дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.